Дългът на страните от Г-7 подлага на натиск притеснените пазари

Нарастващите нива на държавния дълг се превръщат в точка на натиск за големите икономики и инвеститорите в облигации са насочили вниманието си към тези, които не правят достатъчно, за да подобрят финансите си, пише Ройтерс.

Решението на Moody’s да лиши САЩ от последния им кредитен рейтинг ААА миналия месец и слабото търсене на японски облигации на аукционите насочват вниманието към две от най-големите икономики в света.

Дългова криза може да не е основният сценарий, но предупредителните камбани бият. Ройтерс обобщава кой и защо е в центъра на вниманието на пазарите:

САЩ

След голямата разпродажба на облигации през април САЩ се изстреляха на първо място в списъка на страните, които предизвикват притеснения. Според непартийната Комисия за отговорен федерален бюджет законопроектът за данъците и разходите на президента Доналд Тръмп може да увеличи дълга с около 3,3 трлн. долара до 2034 г.

Решението на Moody’s е още един удар, а главният изпълнителен директор на JP Morgan Джейми Деймиън предупреждава за „пукнатина на облигационния пазар“, която отчасти се дължи на прекомерните разходи.

Статутът на резервна валута номер едно в света осигурява на САЩ известна защита, а министърът на финансите Скот Бесънт твърди, че страната никога няма да спре да обслужва дълговете си.

Инвеститорите смятат, че властите ще предотвратят повишаването много над 4,5% на доходността по 10-годишните облигации, които са бенчмаркът за лихвите по заемите за компаниите и потребителите

Банковият сектор е оптимистично настроен, че регулаторните органи на САЩ скоро може да преразгледат допълнителното съотношение между дълг и собствен капитал, като намалят паричните резерви, които банките трябва да поддържат, и ги насърчат да играят по-голяма роля в посредничеството на пазара на държавни ценни книжа.

Япония

Години наред Япония беше учебникарски пример за това как пазарите могат да се справят с огромни дългове. Сега това се променя.

Държавният дълг на Япония, който е над два пъти по-голям от икономиката ѝ, е най-големият сред развитите икономики.

Доходността по по-дългосрочните облигации достигна рекордни върхове през май, след като продажбата на 20-годишни облигации доведе до най-лошия резултат на аукцион от 2012 г. насам, което постави под съмнение търсенето. През последните три месеца доходността по 30-годишните облигации се повиши с 60 базисни пункта, дори по-бързо, отколкото в САЩ.

Виновникът за това е намалялото търсене на по-дългосрочни книжа от традиционни купувачи като животозастрахователи и пенсионни фондове в момент, когато облигациите, притежавани от Японската централна банка, която държи приблизително половината от пазара, намаляха за първи път от 16 години насам.

Междувременно премиерът Шигеру Ишиба е подложен на натиск за големи разходи и намаляване на данъците. Държавните ръководители вече обмислят да намалят продажбите на свръхдългосрочни облигации, което временно ще успокои опасенията на пазара. Поредният лош аукцион миналата седмица обаче  подсказва, че те може да са по-дълбоко вкоренени.

„Слабите японски аукциони са симптом, че нещо се случва отдолу“, казва главният пазарен стратег на Nordea Ян фон Герих.

Великобритания

В Европа Великобритания, чийто дълг е близо 100% от БВП, остава уязвима от глобалните разпродажби на облигации, въпреки че подчертава фискалната си дисциплина.

Прегледът на многогодишните разходи на финансовия министър Рейчъл Рийвс през следващата седмица може да бъде следващото изпитание за единствената икономика от Г-7 с доходност по 30-годишните облигации над 5%.

Според стратега на Rabobank Джейн Фоли правителството изглежда е готово да харчи повече за отбрана и здравеопазване, въпреки че се ангажира да не повишава данъците и да ограничава разходите.

МВФ призова Рийвс да се придържа към плановете за намаляване на държавните заеми.

По-ранното прекратяване на активните продажби на облигации от Английската централна банка (АЦБ) би могло да подкрепи пазара на държавни ценни книжа, казва Сам Линтън-Брун, глобален ръководител на макростратегията в BNP Paribas.

Франция

Натискът върху френския пазар на облигации, предизвикан миналата година от опасенията, че политическата нестабилност ще попречи на усилията за затягане на коланите, отслабна.

Рисковата премия, която инвеститорите изискват за притежаването на френски дълг в сравнение с германския, е намаляла до около 66 базисни пункта спрямо 90 базисни пункта през ноември. Освен това инвеститорите се позиционираха за спад на рисковите премии в еврозоната, за което допринесоха очакванията, че европейските страни ще засилят сближаването си в области като отбраната.

Все пак е необходимо да се внимава. Премиерът Франсоа Байру планира да обяви четиригодишна пътна карта за намаляване на дефицита през юли, което може да създаде предпоставки за бюджетна война в парламента.

„Франция не е имала никакво подобрение по отношение на дълга от Covid кризата насам“, казва Елиезер Бен Зимра, мениджър на фонда с фиксиран доход Carmignac.

Италия

Италия отстъпи назад в списъка на страните, които предизвикват притеснение, благодарение на повишената политическа и икономическа стабилност и подобрената кредитоспособност. Бюджетният ѝ дефицит намаля до 3,4% от БВП през 2024 г. спрямо 7,2% през 2023 г. и се очаква да спадне до 2,9% през 2026 г., което съпвада с прогнозите за Германия, отбелязва Кенет Бру, ръководител на отдела за корпоративни форекс и лихвени анализи в Societe Generale.

„Това беше нечувано в предишните много години“, допълва той.

Бру казва, че макар Италия все още да има предизвикателна динамика по дългосрочния си дълг, относително по-доброто представяне в сравнение със страни като Франция и диверсификацията в полза на европейски активи са подкрепили нейните облигации.

Разликата в доходността по 10-годишните италиански и германски ценни книжа е близо до най-ниското си ниво от 2021 г. насам – малко под сто базисни пункта.