Акциите се възстановиха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп смекчи политиката си за митата, предизвикали пазарни сътресения. Все още обаче има известни проблеми на пазара на облигации.
От 2 април спадът в цените на дългосрочните държавни облигации на САЩ повиши доходността, като по 10-годишните дългови книжа показателят достига около 4,37%, според данни на Tradeweb. Това покачване се случи, дори когато доходността по краткосрочните облигации спадна заради залозите, че Федералният резерв ще реагира на забавящата се икономика и ще намали лихвите, пише The Wall Street Journal.
Необичайното отклонение, известно на жаргона на Уолстрийт като „засилващ се обрат“, вече е предизвикателство за политиците и повишава разходите по заеми за потребителите.
Обикновено доходността по държавните облигации е силно повлияна от очакванията на инвеститорите за краткосрочните лихви, определени от Федералния резерв, за средния срок на облигациите. Доходността по дългосрочните облигации, които играят основна роля при определянето на разходите по заемите в цялата икономика, станаха по-малко свързани с тази перспектива, което потенциално затруднява Федералния резерв да стимулира растежа с намаляване на лихвените проценти.
Една от основните причини е несигурността относно инфлацията. Докато инвеститорите смятат, че инфлацията и лихвените проценти ще намалеят през следващите години, променливият подход на Тръмп към търговската политика ги прави по-малко сигурни в тези прогнози. Следователно те изискват по-висока доходност за риска да държат държавни ценни книжа за по-дълъг период, т.нар. срочна премия.
Пазарът на облигации отразява „несигурността относно посоката на икономиката и все още съществуващата несигурност относно това какъв ще бъде политическият пейзаж в крайна сметка“, коментира Тим Нг, портфолио мениджър фиксиран доход в Capital Group.
Инвеститорите също така се колебаят повече да купуват дългосрочни държавни ценни книжа поради опасения, че нарастващото предлагане на облигации, необходими за финансиране на дефицита на федералния бюджет, ще навреди на цените, казват анализатори. Републиканците в Камарата на представителите и Сената работят от месеци върху законодателство за намаляване на данъците, което евентуално може да включва и значително намаляване на разходите.
Повечето инвеститори и анализатори смятат, че доходността по дългосрочните облигации вероятно ще падне, ако САЩ влязат в рецесия тази година и Федералният резерв намали агресивно лихвите. Притеснението е, че лихвените нива може да не паднат много, а това ще задържи по-високи лихвите по ипотеките и други видове дълг точно когато централната банка иска да насърчи заемането.
Средният лихвен процент по 30-годишната фиксирана ипотека например е 6,8% през първата пълна седмица на май, според данните на Freddie Mac, което е леко увеличение спрямо месец по-рано.
По много показатели срочната премия се е покачвала дори преди обявяването на митата от Тръмп в началото на април. Повечето модели показват ръст през 2021 г., когато потребителските цени рязко се ускориха след десетилетия на отрицателна инфлация. Имаше още един скок, когато Тръмп беше избран миналия ноември, като инвеститорите заложиха, че политиките му има риск да тласнат инфлацията и дефицитите още по-високо.
След това дойде обявяването на митата, което предизвика широки разпродажби на всички пазари, включително на държавните ценни книжа. Доходността намалява оттогава, подпомогната от стъпките, предприети от администрацията на Тръмп за смекчаване на някои от политиките. Срочната премия обаче остава висока в различни модели.
Ще бъде трудно „да се отмени нулирането на срочните премии“, пишат анализатори от Goldman Sachs в скорошен доклад. „Основната макроикономическа несигурност... вероятно няма просто да се разреши с промени в реториката“, добавят анализаторите на банката.
Трайна промяна към по-висока премия за срочни облигации може да бъде управляема за икономиката. По повечето показатели тя е по-висока, отколкото е днес, през 80-те и 90-те години, когато инвеститорите живееха със спомена за инфлацията от 70-те години. Икономическият растеж е стабилен през по-голямата част от този период.
Въпреки това, нарастващата нестабилност в търсенето на дългосрочни държавни ценни книжа от страна на инвеститорите означава, че представителите на властта трябва да действат внимателно, когато определят паричната и фискалната политика. На скорошна пресконференция председателят на Федералния резерв Джером Пауъл многократно заяви, че централната банка не бърза да понижава лихвите заради икономическите данни и риска, че инфлацията може да се повиши отново.
От своя страна, представителите на Министерството на финансите на САЩ показват повишена чувствителност към пазарните условия, когато решават какви видове дълг трябва да емитира правителството. През 2023 г. властите започнаха да увеличават размера на аукционите за дългосрочни облигации, за да отговорят на нарасналите нужди от заеми. Те забавят обаче темпото на тези увеличения след голям скок в доходността на дългосрочните облигации – ход, който помогна за успокояването на пазара.
По време на президентската кампания настоящият министър на финансите Скот Бесънт критикува Министерството на финансите, че не емитира повече дългосрочен дълг. Оттогава той сигнализира, че няма планове да коригира аукционите на облигации в обозримо бъдеще.