„Инфлационното наследство“ на войната в Иран ще бъде ключово за борсовия подем

Опасенията за инфлацията остават фактор, който кара инвеститорите да бъдат предпазливи, въпреки че облигациите и акциите поеха нагоре в понеделник след временното споразумение между САЩ и Иран, което успокои борсите. Участниците на пазара обаче предупреждават, че икономическите последици от конфликта все още не са напълно ясни, пише Bloomberg.

Индексът MSCI Asia Pacific се повиши с 3,2%, докато цените на петрола спаднаха с по над 5%, доходността по 10-годишните американски държавни облигации се понижи, а щатският долар поевтиня. Въпреки това анализатори от KCM Trade, Pepperstone Group и Stifel Nicolaus посочват, че споразумението по-скоро създава краткосрочна търговска възможност, вместо да бележи началото на дългосрочен подем.

Устойчивият спад в цените на петрола може да облекчи инфлационния натиск и да даде повече гъвкавост на централните банки, но ключови въпроси - включително ядрената програма на Иран, облекчаването на санкциите и бъдещото функциониране на Ормузкия проток - остават нерешени. По този начин не е ясно дали цените на петрола ще останат достатъчно ниски, за да променят перспективата за лихвите.

„Големият въпрос е колко бързо това облекчение при петрола ще се превърне в по-бавна инфлация и дали това ще отвори вратата за по-облекчена парична политика от страна на централните банки“, коментира Тим Уотърър, главен пазарен анализатор в KCM Trade в Сидни. „Истинският тест сега е инфлационното наследство на тази война“, добавя той.

Някои от водещите централни банки скоро ще трябва да се изправят пред тези въпроси. Банките на Япония и Австралия ще обявят решенията си за лихвите във вторник, а заседанието на Федералния резерв на САЩ в сряда ще зададе тона за глобалните рискови активи.

Междувременно съществуват и значителни рискове при изпълнението на споразумението между Вашингтон и Техеран. Макар американският президент Доналд Тръмп да заяви, че Ормузкият проток ще бъде отворен в петък, нормализирането на трафика през този ключов маршрут ще изисква време, а щетите по енергийната инфраструктура могат да забавят възстановяването на доставките. Освен това споразумението само отлага спора за ядрената програма на Иран, като дава 60 дни на преговарящите да постигнат окончателно решение.

„Това изисква сделката да оцелее въпреки израелската опозиция, иранските твърдолинейни кръгове и натиска на 60-дневните ядрени преговори. Три последователни условия, всяко с осезаем шанс за провал“, отбелязва Дилин Ву, стратег в Pepperstone Group. „Пазарите оценяват най-добрия сценарий. Реалността рядко е толкова подредена.“

Несигурност има и относно самите детайли на споразумението. Иранската полуофициална агенция Mehr съобщи, че финалните преговори няма да започнат, докато не бъдат освободени половината от замразените средства на страната, санкциите върху петрола не бъдат отменени и морската блокада не бъде вдигната.

Техеран също така заявява, че корабите, преминаващи през Ормузкия проток, ще бъдат регулирани съвместно от Иран и Оман, което предполага, че страната може да се опита да запази частичен контрол върху стратегическия маршрут.

„Оставаме предпазливи, докато не видим реално увеличение на трафика през протока. Само разчистването на мини може да отнеме до 30 дни, а пълната нормализация на корабоплаването ще изисква още повече време“, смята Майкъл Лангъм, икономист за развиващите се пазари в Aberdeen Investments. „Инфлационните очаквания в Азия няма да се обърнат за една нощ“, добавя той.

По време на 60-дневния период на преговори Иран вероятно ще настоява за премахване на първичните и вторичните санкции - процес, който изисква одобрение от Конгреса на САЩ. Техеран също така настоява всяко примирие да обхване и конфликта на Израел с „Хизбула“ в Ливан.

Засега инвеститорите изглеждат склонни да приветстват премахването на най-лошия сценарий, но много зависи от това колко бързо ще се нормализират енергийните потоци, ще отслабне ли инфлационният натиск и дали преговарящите ще превърнат временното споразумение в трайно.

„Петролът може да поевтинее, което ще подкрепи потребителските и енергийно чувствителните индустрии, докато производителите от Залива увеличават добива и ускоряват преминаването на танкери през протока, но пълната липса на детайли по сделката ще запази геополитическата рискова премия в цената“, казва Бари Банистър, главен стратег по акциите в Stifel Nicolaus в Балтимор. „Не очаквайте спад под 80 долара за барел да се задържи дълго“, посочва още той.