ЕЦБ решава фундаментални въпроси при оценката на стратегията

Европейската централна банка (ЕЦБ) започва нова оценка на стратегията си, в която се разглеждат някои важни въпроси, свързани с нейната работата ѝ - от това дали масовото изкупуване на облигации продължава да бъде добър инструмент до това каква роля трябва да играе в борбата с изменението на климата, пише Ройтерс.

Има няколко области на паричната политика, които вероятно ще бъдат преразгледани преди окончателния доклад, който трябва да бъде представен около средата на годината и който може да доведе до постепенни промени в начина на действие на ЕЦБ.

Изкупуване на облигации

Изкупуването на облигации, известно още като количествено облекчаване (QE), беше ключов елемент от политиката на базираната във Франкфурт финансова институция през десетилетието преди пандемията от Covid-19, но някои централни банкери открито поставят под въпрос неговите предимства.

ЕЦБ изкупи дълг на стойност трилиони евро с надеждата да стимулира инфлацията, когато растежът на цените беше твърде нисък, но 4 трилиона евро от тези активи все още са в счетоводните книги, дълго след като стимулите приключиха, тъй като са необходими години, за да се прекратят покупките.

„Тъй като притежаваните облигации могат да бъдат разсрочени само постепенно, цените на активите ще останат изкривени за дълго време“, заяви в края на миналата година членът на Надзорния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел. „Това означава, че летвата за започване на QE трябва да бъде по-висока, отколкото в миналото“.

Някои финансисти искат ЕЦБ да признае, че макар бързите изблици на изкупуване на облигации да са ефективни, както по време на пандемията, разходите надвишават ползите в случай на продължителни покупки.

Макар че печалбите не са основна дейност, масираното количествено улеснение също остави ЕЦБ с рекордни загуби, лишавайки правителствата от приходи от дивиденти.

След като паричният орган даде да се разбере, че ще се намеси на пазарите, ако трансмисията на паричната политика е нарушена, някои централни банкери призоваха за по-ясно разграничаване между инструментите, използвани за борба с инфлацията, и тези, насочени към стабилност на пазара.

Особено решителни действия

Едва ли прегледът ще постави под въпрос главната цел на ЕЦБ за постигане на инфлация от 2%, но би могъл да засегне въпроса дали в бъдеще достигането на малко под този праг е толкова лошо, че да изисква извънредни мерки.

Стратегията на ЕЦБ призовава за „особено решителни“ действия, когато инфлацията е твърде забавена, което предполага, че занижаването на целевата стойност се разглежда като по-голям проблем от надхвърлянето ѝ.

Данните обаче сочат, че по пътя надолу цените обикновено са устойчиви, така че само огромни сътресения водят до истинска дефлация.

Дори през десетилетието на свръхбавна инфлация преди пандемията фирмите и домакинствата продължиха да очакват скромно покачване на цените.

Ако ЕЦБ наистина смята, че нейната цел за инфлация от 2% е симетрична, тогава не би трябвало да се прави разлика между подхода към забавената и свръхбързата инфлация, твърдят някои.

Тъй като обикновено означават обилно изкупуване на облигации, oсобено решителните действия също така посяват семената на финансови изкривявания.

Климат

През 2021 г. Европейската централна банка се ангажира с „амбициозен“ план за действие в областта на климата. Постиженията обаче бяха скромни. Тя насочи корпоративните реинвестиции към компании с по-добри резултати в областта на опазването на околната среда, но тези реинвестиции отдавна са приключили.

Макар да обеща, че все още може да коригира оставащия си портфейл от корпоративни облигации въз основа на съображения, свързани с климата, банката е изправена пред по-съществен въпрос за това каква роля трябва да играе в политиката за климата.

Федералният резерв на САЩ наскоро напусна Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS) на централните банки и надзорни органи - глобална коалиция от централни банки, ангажирани с проучването на климатичните рискове, която стартира през 2017 г. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард защити NGFS, но някои, включително гуверньорът на Белгийската централна банка Пиер Вунш, призоваха ЕЦБ да ограничи ролята си в областта на климата, за да не се намесва във формирането на политики.

Предварителни насоки

При последния си преглед през 2021 г. ЕЦБ запази предварителните насоки, или ангажиментите за бъдещи действия, като част от своя инструментариум. Такива насоки обаче забавиха реакцията ѝ на бързото ускоряване на инфлацията през 2022 г., тъй като банката вече беше поел ангажимент за по-разхлабена парична политика.

Оттогава централните банкери твърдят, че предварителните насоки трябва да се използват само когато лихвените проценти са на най-ниското ефективно равнище, а в противен случай ЕЦБ трябва да ограничи използването им.