Високите цени на енергоносителите, причинени от войната на САЩ и Израел в Иран, започват да се пренасят и към други части на икономиката. Това заяви председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, предава Bloomberg.
„През последните седмици вече започнахме да наблюдаваме косвените ефекти на инфлацията почти навсякъде“, каза тя в интервю за френската радиостанция France Culture в понеделник. „Когато започнем да виждаме т.нар. вторични инфлационни ефекти - особено риска от рязко нарастване на заплатите - ние неизбежно трябва да предприемем мерки. Един показател, който следим особено внимателно, е базисната инфлация“, добави финансистът.
Миналата седмица ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г. насам, след като войната в Близкия изток засили инфлационния натиск в еврозоната и в глобален мащаб. Някои представители на банката не изключват ново увеличение още на заседанието през юли. Сред тях е и председателят на Германската централна банка Йоахим Нагел, според когото цените вероятно ще останат високи за по-дълго време дори ако конфликтът с Иран приключи скоро.
В отделно интервю гуверньорът на Латвийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартинс Казакс заяви пред Bloomberg, че институцията е готова да предприеме допълнителни действия, за да предотврати разпространението на енергийното поскъпване към останалата част от икономиката.
В същото време нарастващите разходи по заемите карат някои анализатори да се тревожат за последиците върху икономическия растеж.
„Чувам критики - често от Франция и ги разбирам - че предприемаме мерки, които ще убият растежа“, каза Кристин Лагард. „Но аз трябва да овладея инфлацията, ако тя отново се събуди. Ако инфлацията излезе извън контрол, връщането ѝ обратно ще бъде много по-трудно и по-скъпо. Продължително ускоряване на инфлацията е неприемливо както за потребителите, така и за бизнеса“, добави тя.
Коментарите на ръководителя на ЕЦБ бяха направени часове след като САЩ и Иран обявиха, че са постигнали временно споразумение за прекратяване на военните действия и повторно отваряне на Ормузкия проток.
„Ако тази новина бъде потвърдена от последващите събития и от подписването на меморандум за разбирателство, това е добра новина и можем само да я приветстваме, особено ако това доведе до отваряне и разминиране на Ормузкия проток“, заяви Лагард.
„Историята все още не е приключила“, добави тя, като подчерта, че „целият въпрос за обогатяването на уран от страна на Техеран тепърва трябва да бъде обсъден, договорен и окончателно уреден под формата на споразумение“.


„Евростат“: България е с най-евтиния газ за бизнеса в ЕС, цените падат с 10,8%
Студен фронт обхваща страната: Температурите падат до минус 3° в събота
Компенсират семейства във Варна за липса на места в детските градини
Ваучери за храна до 200 евро месечно, сумата над 102,26 евро ще се облага със 7% данък
TUI планира мащабен маратон и нови инвестиции в България
Какво означава победата на демократите в двете камари на Конгреса за Тръмп?
Черна гора е напът да стане член на ЕС през 2028 г.
Съюзниците на САЩ виждат по-смирен Тръмп, но се опасяват от обратната реакция
Победата на демократите не означава промяна в политиката на Тръмп към Европа
Важно предупреждение за S&P 500
Електрическа триколка доставя товари на недостъпни места
Легендата Ford Mustang Fastback се завръща с V8 и 360 к.с.
Volvo представи най-издръжливия камион в историята си
Много шофьори правят грешка при паркиране на кола с автоматик
Слабите места на Mercedes-Benz GLA на старо
Андрю е призован в съда по дело за финансова измама за 750 000 паунда
Софийският районен съд остави в ареста обвиняемия за смъртта на куче
Зеленски: 40 загинали при руския удар по Комишуваха, още над 30 са под руините
МТС: Танкер с около 11 000 тона слънчогледово олио дрейфува край Шабла
Заради "синята вълна" републиканците се питат: Как стигнахме дотук?