Използването на доброволни застраховки нараства значително, като доверието към застрахователния сектор достига 60%. Това показват данните от национално представително проучване „Нагласи и информираност за застраховането“, проведено от социологическа агенция „Тренд“ през месец май, съобщиха от Асоциацията на българските застрахователи.
Доверието към застрахователните компании расте, като преди шест години делът на хората с доверие е бил 47%, според данни от национално представително проучване за информираността и нагласите към застраховането от 2020 г.
Социолозите отчитат, че намалява делът на хората с недоверие. Спад се отчита за шест години и по тази линия – от 41% на 31%. Демографските групи, които сключват най-много застраховки, имат и най-високо доверие към застрахователния сектор. Това подсказва пряката положителна връзка между реалния потребителски опит и доверието към сектора.
Резултатите очертават и положителна промяна в отношението на българите към застраховането. Делът на хората, които определят застраховките като форма на сигурност стига до 82%, а 71% са на мнение, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи.
Паралелно с това нараства и използването на застрахователни продукти. Ръст се наблюдава при всички основни доброволни застраховки. Делът на хората, които имат или са имали здравна застраховка, се увеличава от 12% на 27%, на застраховка на кредитополучател – от 7% на 17%, а на застраховка „Каско“ – от 22% на 34%.
Източник: "Тренд"
Данните показват и друга важна промяна. Делът на хората, които се застраховат единствено поради законово или договорно задължение, намалява от 59% през 2020 г. до 32% през 2026 г. Възможно обяснение е, че застраховането започва да се възприема не само като задължение, а и като доброволен инструмент за финансова защита.
Източник: "Тренд"
Имущественото застраховане бележи силен ръст
Социолозите констатират отчетлива промяна при имущественото застраховане, където делът на анкетираните, които имат или са имали такава застраховка, се увеличава от 16% през 2020 г. до 31% през тази година.
Промяна има и в нагласите към защитата на имуществото. Делът на анкетираните, които смятат, че решението дали един имот да бъде застрахован трябва да принадлежи на собственика, нараства от 51% през 2020 г. до 65% през 2026 г.
Същевременно, намалява делът на хората, които смятат, че държавата или общината трябва да поемат грижата за увредените имоти – от 21% на 14%. Спада и подкрепата за въвеждане на задължително застраховане – от 17% на 14%.
Тези резултати могат да се разглеждат като индикация за промяна в начина, по който хората възприемат защитата на дома си – все по-често като лична отговорност и инструмент за управление на риска, а не като въпрос, който следва да бъде решаван от държавата или чрез задължително регулиране.
Потребителският опит е по-позитивен от обществените представи
С твърдението, че застрахователите са коректни при изплащането на щети са съгласни 39% от анкетираните. В същото време преобладаващата част (83%) от респондентите в проучването, които реално са получили обезщетение, посочват, че са доволни от него. Възможна интерпретация на тези данни е, че реалният потребителски опит е по-позитивен от устойчивите обществени представи за застраховането.
Застраховките са сигурност, но не са първа линия на защита
Резултатите очертават и друг интересен дисбаланс. От една страна, 82% от анкетираните определят застраховките като форма на сигурност, а 71% са съгласни, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи. Но едва 14% посочват, че биха разчитали най-вече на застраховка при сериозен проблем, свързан със здравето или имуществото им.
Значително по-често хората биха потърсили опора в собствените си спестявания (34%) или в помощта на близки и приятели (33%). Това показва, че макар застраховането все по-често да се възприема като полезен инструмент за финансова защита, то все още не е напълно утвърдено като основен механизъм за справяне с риска.
Наред с положителната промяна в нагласите към застраховането, проучването показва, че недостатъчната информираност продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред развитието на пазара.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Пелоси: Онези, които са знаели за влошеното здраве на Байдън, е трябвало да действат
Брад Пит призна: отново пие алкохол след години на трезвеност
Брад Пит искал да се самоубие
Новолунието в Лъв променя живота на част от зодиите