Използването на доброволни застраховки нараства значително, като доверието към застрахователния сектор достига 60%. Това показват данните от национално представително проучване „Нагласи и информираност за застраховането“, проведено от социологическа агенция „Тренд“ през месец май, съобщиха от Асоциацията на българските застрахователи.
Доверието към застрахователните компании расте, като преди шест години делът на хората с доверие е бил 47%, според данни от национално представително проучване за информираността и нагласите към застраховането от 2020 г.
Социолозите отчитат, че намалява делът на хората с недоверие. Спад се отчита за шест години и по тази линия – от 41% на 31%. Демографските групи, които сключват най-много застраховки, имат и най-високо доверие към застрахователния сектор. Това подсказва пряката положителна връзка между реалния потребителски опит и доверието към сектора.
Резултатите очертават и положителна промяна в отношението на българите към застраховането. Делът на хората, които определят застраховките като форма на сигурност стига до 82%, а 71% са на мнение, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи.
Паралелно с това нараства и използването на застрахователни продукти. Ръст се наблюдава при всички основни доброволни застраховки. Делът на хората, които имат или са имали здравна застраховка, се увеличава от 12% на 27%, на застраховка на кредитополучател – от 7% на 17%, а на застраховка „Каско“ – от 22% на 34%.
Източник: "Тренд"
Данните показват и друга важна промяна. Делът на хората, които се застраховат единствено поради законово или договорно задължение, намалява от 59% през 2020 г. до 32% през 2026 г. Възможно обяснение е, че застраховането започва да се възприема не само като задължение, а и като доброволен инструмент за финансова защита.
Източник: "Тренд"
Имущественото застраховане бележи силен ръст
Социолозите констатират отчетлива промяна при имущественото застраховане, където делът на анкетираните, които имат или са имали такава застраховка, се увеличава от 16% през 2020 г. до 31% през тази година.
Промяна има и в нагласите към защитата на имуществото. Делът на анкетираните, които смятат, че решението дали един имот да бъде застрахован трябва да принадлежи на собственика, нараства от 51% през 2020 г. до 65% през 2026 г.
Същевременно, намалява делът на хората, които смятат, че държавата или общината трябва да поемат грижата за увредените имоти – от 21% на 14%. Спада и подкрепата за въвеждане на задължително застраховане – от 17% на 14%.
Тези резултати могат да се разглеждат като индикация за промяна в начина, по който хората възприемат защитата на дома си – все по-често като лична отговорност и инструмент за управление на риска, а не като въпрос, който следва да бъде решаван от държавата или чрез задължително регулиране.
Потребителският опит е по-позитивен от обществените представи
С твърдението, че застрахователите са коректни при изплащането на щети са съгласни 39% от анкетираните. В същото време преобладаващата част (83%) от респондентите в проучването, които реално са получили обезщетение, посочват, че са доволни от него. Възможна интерпретация на тези данни е, че реалният потребителски опит е по-позитивен от устойчивите обществени представи за застраховането.
Застраховките са сигурност, но не са първа линия на защита
Резултатите очертават и друг интересен дисбаланс. От една страна, 82% от анкетираните определят застраховките като форма на сигурност, а 71% са съгласни, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи. Но едва 14% посочват, че биха разчитали най-вече на застраховка при сериозен проблем, свързан със здравето или имуществото им.
Значително по-често хората биха потърсили опора в собствените си спестявания (34%) или в помощта на близки и приятели (33%). Това показва, че макар застраховането все по-често да се възприема като полезен инструмент за финансова защита, то все още не е напълно утвърдено като основен механизъм за справяне с риска.
Наред с положителната промяна в нагласите към застраховането, проучването показва, че недостатъчната информираност продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред развитието на пазара.


Треньорът на България: В живота има по-стойностни неща от една загуба или победа
Седмичен хороскоп 28 септември - 4 октомври 2026
Нов крах за националите по футбол! Загубиха за първи път в историята си от Люксембург
Трима са пострадалите при катастрофата на автобус във Варна
Хандбалният Спартак започна сезона с победа над шампиона
Когато магазинът още не знае какво му трябва, AI може да го предвиди
Фабрики за фалшиви цигари наводняват Европа
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Абсурдите на пазара в Иран и държавната автомобилна лотария
Ердоган: Принципът "силният над слабия" влияе все повече върху международните отношения
9 модни находки, които ви състаряват – ето с какво да ги замените
Пълнолуние в Овен – как ще се отрази на всяка зодия
Какво стои зад необичайната смърт на стотици малки китове в Патагония?