Има едно старо правило, че вноските по бърз кредит от кредитна компания не трябва да надхвърлят 40% от доходите на човек. Възможно ли е обаче това правило вече да не е напълно разумно и днес да сме изправени пред подвеждаща практика? Нека да разгледаме каква е икономическата обстановка последните месеци и какъв размер вноска по кредит е най-практично да плащаме. Това ще сведе до минимум риска от кредитна спирала и ще помогне на хората, които разполагат с ограничени доходи, да вземат по-добри финансови решения за своето бъдеще.
Много хора ли кандидатстват за бърз кредит?
За никого не е тайна, че бързите онлайн кредити на Vivus предлагат финансова стабилност в трудни времена. Високите нива на инфлацията и загубата на работни места принуждават хората да търсят допълнителни източници на средства веднага. Много често причините не са спешно възникнали разходи или ремонт, а просто недостиг на средства за обикновените, ежедневни нужди. В такива ситуации фирмите за бързи кредити са точните партньори, които предлагат финансиране на най-нуждаещите се. Определено процентът на хората с бърз кредит не е малък. Последната година дори има данни, че той се е увеличил с 10-15%. Нека да потърсим отговор на въпроса „Защо?“.
На първо място трябва да поставим постпандемичната обстановка и възстановяващия се пазар на труда. По време на COVID мерките доста хора си загубиха работата или бизнесите им бяха регулирани от държавата. Естествено, това доведе до преквалификации, загуба на работни места и необходимостта от работна ръка в сфери, в които досега не се е забелязвала такава. Сътресенията на пазара на труда се отразиха на доходите на домакинствата.
Втората причина е инфлацията. Независимо дали причината е възстановяващата се икономика или недостигът на суровини, които се внасят на по-високи цени в страната, факт е, че цените растат стремглаво нагоре. Ако едно домакинство от 3-ма човека преди 1 година харчеше около 100 лв. за седмица за храна, то сега сумата е поне 150 лв. Разбира се, разходите за месеца не се ограничават само до такива за храна - има и разходи за стоки от първа необходимост, сметки, пари за забавления и други.
Като съберем сумите, на месечна база разходите са много по-високи и е в реда на нещата уязвимите домакинства да изпитват недостиг.
Снимка: envato.com
Какъв размер вноска е разумният избор?
Трябва да отбележим, че тук ще обобщим ситуацията и ще използваме проценти. Не всяко домакинство има едни и същи разходи, така че приемете нашето обобщение като средна извадка. Досега основното правило беше, че не повече от 40% трябва да представляват разходите по кредити - в това число влизат потребителските кредити, ипотеките и бързи кредити. Представете си обаче как домакинство с доход 1000 лв. използва 400 лв. от тях само за покриване на кредитите. Това е изключително неблагоприятна ситуация, в която това домакинство трябва да разпредели останалите 600 лв. за сметки и за храна.
Независимо от колко души се състои домакинството, някои разходи не намаляват. Например, това са разходите за телефон, интернет, телевизия и подобни. В същото време всички доставчици на услуги в страната преразгледаха цените на абонаментните си услуги и ги повишиха, за да отговарят на инфлацията. Тоест 60% от даден доход, ако досега са стигали за покриването на сметките и храната, то последните месеци е твърде възможно да не достигат.
Специалистите вече съветват вноските по кредитите да не надхвърлят 25-30% от сигурните доходи на едно домакинство. От една страна, по този начин няма да се притесняват, че не им достигат пари, а от друга, ако инфлацията се повиши още, ще имат свободни пари, с които да наваксат разликата.
Какво да правите обаче, ако сте се подвели по старото правило и вече имате вноски по кредити, които са 40% от доходите ви? Съвет от нас е да преразгледате условията по кредита и да рефинансирате, като подпишете за по-ниски вноски. Макар да е възможно се повиши периодът ви на изплащане или да се променят някои от другите условия, това ще ви помогне да сте подготвени за финансовите изненади, типични за последните няколко години.


Икономист: Българите обедняха наполовина
ЕС изостава в надпреварата за изкуствен интелект заради собствените си регулации
Евростат: България е на пето място в ЕС по предотвратима смъртност
Гърция и Турция в нов спор за тръби към България
България е сред страните с най-добро качество на водите за къпане в ЕС
Станишевски: Хората в Европа искат да работят за амбициозни компании
Станишевски: Искаме ElevenLabs да е глобална
България може да играе важна роля в ЕС с добива си на основни метали
Състоянията на най-богатите в света нарастват с рекордните $336 млрд. за един ден
НАТО се стреми да компенсира съкращенията на американските военни сили в Европа
Audi възроди A6 allroad, за да се бори със скучните SUV
Джейсън Стейтъм добави още една легенда към колекцията си
Porsche патентова двигател 3 в 1
Електрическото BMW X5 ще има батерия от 141 кВтч за Европа
Умалено копие на двигател на Ferrari се продава по-скъпо от нова Dacia
Мая Манолова: Високите цени са удар по джоба, хората са разочаровани
Защо ядреното възпиране вече е мит?
Без нов ВСС, без реформа: Защо съдебната система остава в застой?
От Брюксел до Скопие: Как ескалира конфликтът между България и РСМ