Петко Салчев: Бюджетът на НЗОК за 2024 г. - същите услуги на по-висока цена

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е заложник на политически игри, но в крайна сметка ще бъде приет. Това коментира по БНР проф. Петко Салчев, бивш управител на здравния фонд, по повод отхвърления бюджет както от ресорната комисия, така и от Комисията по бюджет и финанси.

По думите му от това не следва нищо и е демонстрация на политическо противоборство. „Бюджетът на НЗОК ще бъде приет, защото държавният бюджет не може да бъде приет без съпътстващите бюджет на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса“, каза Салчев.

Самият бюджет на Здравната каса за 2024 година по думите му не е нещо ново и не е нещо съвсем различно от предишни бюджети на Касата с едно изключение - централният орган за поръчки да бъде НЗОК, което е записано в този бюджет, а не здравното министерство.

„Нищо друго не се различава, освен числата. Но те всъщност не водят до нищо, освен до повишаване цената на услугата. Никъде не се вижда нещо ново”, коментира бившият управител на фонда. Той обясни, че това означава, че пациентите могат да очакват през 2024 г. същите услуги, само че при по-висока цена, която ще бъде заплатена на тези, които ги осигуряват.

Салчев допълни, че увеличението на бюджета на Касата за следващата година, което възлиза на 1,1 млрд. лева, е свързано с това, че се увеличава и БВП, както и други параметри - минимална работна заплата, осигурителен доход и т.н.

Петко Салчев не е убеден, че със заложените повече средства за превенция нещо ще се промени в тази посока. Той заяви, че всъщност основният пакет за превенция не се променя, а се увеличават само цените на досегашните услуги. Дали ще има повече прегледи при специалисти е спорно, посочи той.

Бившият управител на НЗОК коментира, че предложението Здравната каса да прави търговете за лекарства и да бъде централен орган за обществените поръчки трябва внимателно да се обмисли, посочи бившият управител на касата. Според Салчев НЗОК не може да бъде такъв орган, защото Министерството на здравеопазването е отговорно за лекарствената политика и освен това там се сключват договори и за други лекарства, които не се заплащат от касата. 

"Ако Касата заплаща само за лекарствата, които са покрити от нейния бюджет, тогава за лекарства, ваксини и други, които са извън това нещо и се заплащат от министерството, кой ще прави търговете?", попита той.

Според Салчев сме свидетели на сблъсък между “две политически лобита в сглобката, които по някакъв начин се мъчат да решат проблеми, които не могат да бъдат решени ad hoc”. Това противоборство няма да доведе до нищо добро за здравната система.

“Касата постепенно започва да се превръща не в орган, който закупува услугите за сметка на пациентите, а в орган, който субсидира дадени структури”.

Той обобщи, че политическите противоборства, когато става дума за бюджета за здраве, няма да доведат до нищо добро за здравеопазването у нас, а напротив постоянните противоречия между управляващите, включително и за избор на ръководство на Здравната каса, показват липса на консенсус, който е в основата на успешните политики в здравния сектор.

Политическите игри с бюджета за здраве са опасни за здравето – буквално. Неприемането на бюджета за здраве в ресорната комисия е удар и по лекарите, и по пациентите, коментира вчера премиерът Николай Денков.

"Не сме против бюджета. Смущава ни, че се забранява откриването на нови болници и обществените поръчки за онколекарства, които отиват директно в Здравната каса", каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в отговор на министър-председателя, който разкритикува решението на здравната комисия да не подкрепи бюджета на НЗОК за догодина.

"Въздържахме се, за да може в зала да питаме защо искат обществените поръчки да идат в НЗОК и защо забраняват нови клинични пътеки", каза Борисов.

Парламентът ще обсъди на първо четене в петък законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г.