Бюджет в риск на прага на еврото

Икономическият месец юни бе изцяло доминиран от темата за предстоящото приемане на еврото и в очакване на финалната стъпка от процеса на 8 юли. Съвсем сигурно е, че политизирането на темата за динамиката на цените ще продължи, заедно с ежедневни публикации и коментари – от етикети в две валути и закръгляване на стотинки до демонстративни битки срещу „спекуланти“. Отвъд този шум обаче остава съвсем реалният проблем за стабилността на публичните финанси, пише Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Без корекция в траекторията на държавните разходи бюджетният дефицит няма как да бъде удържан в границите от 3% от БВП в следващите няколко години, а почти сигурно – и още през 2025 г. Наблюдаваме обаче завидно спокойствие сред управляващите и политическите играчи. Притеснително е, ако то се дължи на заблудата, че този праг на дефицита съществува само докато страната е оценявана като кандидат за влизане в еврозоната. Фискалните правила ще действат и ще се прилагат и след това. Но по-важното е, че високите дефицити са риск сами по себе си, не заради страх от някаква критика или санкция от Европейската комисия. Бюджетният дефицит не е абстрактно теоретично понятие, а съвсем истински недостиг на пари, превишение на разходите над приходите, който се покрива със заеми и растящ държавен дълг. А съвсем отделна тема – но не по-малко важна за дългосрочното увеличаване на производителността и растежа – са вредите, които по-високите публични разходи и изобщо разширяването на ролята на държавата в икономиката нанасят.

Към края на май дефицитът достига 2,6 млрд. лева, но фокусът върху размера му месец по месец е подвеждащ – многократно сме ставали свидетели на балансирано бюджетно салдо или излишък до октомври и дори до ноември, и след това „ударно“ разплащане на няколко милиарда в последните седмици на годината. По-важно е да се следи динамиката на приходите и разходите. За първите пет месеца разходите растат с 16,4% спрямо същия период на 2024 година. Текущите нелихвени разходи нарастват с 14%, а капиталовите – с близо 36%. Изпълнението на щедростта при вдигане на заплатите на някои категории служители очаквано води до ръст на разходите за персонал с близо 20%, докато при социалните разходи – пенсии, здравеопазване, помощи и обезщетения и т.н. – увеличението е 13,4%.

За същия петмесечен период до май общите приходи нарастват с 11,5% спрямо миналата година, като данъчните приходи растат с 15,1%, докато при трансферите от бюджета на ЕС има спад. Всъщност изпълнението на приходите е доста прилично на фона на инфлация от 3,8% за разглеждания период. Постъпленията от преки данъци нарастват с 15,2%, а от косвени данъци – с 16,1%. Съчетанието на сравнително висок икономически растеж, повишена инвестиционна активност, по-високи доходи и потребление, рекордно ниска безработица и продължаваща експанзия на кредитирането води до значителен ръст на облагаемите основи при основни приходоизточници, а вероятно има и подобряване на събираемостта благодарение на мерки на приходите агенции. Ако погледнем ключови данъци, виждаме солидно увеличение – при ДДС с 14,9% (и близо 25% при сделки в страната), при данъка върху доходите с 16,8%, при акцизите с 18,7%, а при осигуровките увеличението на годишна база е с 13,7%. Ако петролът не беше поевтинял чувствително през последните 12 месеца – което всъщност е добре за българския бизнес и домакинствата – приходите от ДДС при внос щяха да бъдат по-високи.

И без допълнително задълбочаване картината е ясна, при това – вече коментирана още при приемането на бюджета. Рискът от рязко раздуване на дефицита идва от планираното огромно и безобразно увеличение на разходите с 24% в нискоинфлационна растяща икономика. За да „излезе сметката“ – т.е. дефицит до 3% – е заложена нереалистично оптимистична прогноза за приходите; да припомним, че според приетия бюджет ДДС трябва да нарасне с 34%.

Може ли да се избегне свръхдефицит през 2025 г.? За начало, както вече писахме, България ще се възползва от дерогацията за допълнителни разходи за отбрана, така че правителството ще „отмести“ прага на допустимия дефицит до 4,1% от БВП. В разходите за издръжка има известен буфер – до май има ръст от под 11% при заложен за годината от 24% – като там вероятно е „скрит“ дискреционният резерв, който може да се насочва според усмотрението на управляващите. Ако има воля да се удържа дефицитът, част от тези средства ще бъдат спестени. Другият буфер е, както обикновено, капиталовата програма – известно забавяне на проектите и плащанията може да свие иначе амбициозното повече от двукратно нарастване. 

Ако няма вразумяване в харченето, дефицитът неизбежно ще надвиши чувствително дори завишения таван от 4,1% от БВП. И по-лошо, това няма да е заради извънредни събития, икономическа криза или явления с еднократен характер. Фискално разхлабване чрез увеличаване на разходите с 6 процентни пункта от БВП в период на растяща икономика вещае високи дефицити поне няколко години, които могат да достигнат неуправляеми нива при нарасналите рискове от рецесия в Европа. За да покаже, че няма да се стигне дотам, Министерството на финансите залага в средносрочния фискално-структурен план минимално увеличаване на разходите през 2026 г. с 1,9%, като разходите за персонал се увеличат само с 2,1%, а разходите за издръжка и инвестиции дори спадат съответно с над 4% и над 8% спрямо 2025 г. Всичко това е аритметически възможно, но политически трудно, отчитайки съществуващите автоматични правила за ръст на възнагражденията в обществения сектор и наблюдавайки усилващия се натиск за повече финансиране практически от всички публични сектори, а и без да забравяме вече сериозното разходно перо за лихви по държавния дълг, което ще набъбне до близо 2,2 млрд. през следващата година.

Разбира се, има и друга възможност за консолидация – през вдигане на данъците. Не е нужно да поясняваме за пореден път негативните ефекти от по-високите данъци върху стимулите за предприемачество, иновации, инвестиции и труд, нито за връзката между данъчната тежест и разрастването на сивия сектор. Впрочем, правителството вече е обявило намеренията си да вдига осигурителната вноска с 2 пункта през 2027 г. и още 1 пункт през 2028 г. – ако обаче дефицитът изскочи рязко от контрол, вероятно ще има натиск това да се направи още от догодина.

Може да се продължи и по пътеката на безотговорността към свръхдефицит чрез продължаване на разходния популизъм. По непонятни за разумните хора причини политиците си мислят, че бюджетната дисциплина е единствено важна преди влизане в еврозоната, а не след това. Ако разчитат на това, ще се случат няколко неща, може и в друг ред – България ще влезе в процедура по прекомерен дефицит и Европейската комисия ще почне по-пряко да се меси в управлението на страната и то не само на бюджета; кредиторите – а няма как без огромни нови заеми да се финансират дефицитите – ще очакват корективни мерки или ще поискат много по-високи лихви, ако изобщо купуват български облигации, и накрая ще трябва да се прави антикризисен план. Какви ще са параметрите на „лечението“ в този план можем да предвидим отсега, гледайки какво се случва в Румъния – замразяване на пенсии и заплати, и повишаване на основни данъци, включително ДДС, върху имотите, осигуровки, акцизи върху горива и цигари, изцяло нови данъци върху печалбите в някои сектори. А толкова значим фискален шок неминуемо ще доведе до рецесия в реалната икономика.