Финансовото министерство очаква бюджетен дефицит от 1,4% към края на април

Министерството на финансите очаква бюджетният дефицит към края на април да достигне 1,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Предварителните данни на ведомството, разпространени днес, сочат, че бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на април ще бъде отрицателно в размер на 1,75 млрд. евро.

За сравнение, към април 2025 г. бе отчетен дефицит в размер на 1,0 млрд. евро (0,8% от БВП).

Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 14,1 млрд. евро, което е с 1,5 млрд. евро повече спрямо отчетените за същия период на миналата година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо април 2025 г. с 1,4 млрд. евро и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,4 млрд. евро.

Неданъчните приходи са по-ниски с 0,3 млрд. евро спрямо първите четири месеца на 2025 г. главно поради промяна на срока на вноската от превишение на приходите над разходите на БНБ от 30 април на 30 юни.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) са в размер на 15,8 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към април миналата година бяха в размер на 13,5 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

От министерството обясняват ръста на разходите от една страна с базовия ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8,6 на сто. От друга страна, Законът за бюджета за 2025 г. бе обнародван в Държавен вестник в края на март 2025 г., като политиката по доходите, заложена в него, не бе прилагана до влизането му в сила. След приемането на закона заложеното увеличение на възнагражденията бе приложено след месец април, считано от януари 2025 г., поради което за месеците януари-април 2025 г. възнагражденията са по-ниски от определените им размери по действащото законодателство.

Върху разходите за персонал влияние оказва и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г. Не на последно място, капиталовите разходи също отчитат значителен ръст, което се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, отчитат от министерството.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 април от централния бюджет, възлиза на 0,4 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.