БНБ очаква забавяне на икономиката и по-висока инфлация тази година

Забавяне на растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България през 2026 и 2027 г. и ускоряване през 2028 г. предвижда базисният сценарий на Българската народна банка (БНБ) в публикуваното днес юнско издание „Макроикономическа прогноза“ на институцията.

Според базовия сценарий брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 2,8% през 2026 г., след като през последните години икономиката се движеше с по-високи темпове. През 2027 г. растежът се очаква да се забави допълнително до 2,7%, а през 2028 г. отново леко да се ускори до 2,9%, се посочва в прогнозата на централната банка.

От БНБ посочват, че основният стимул за икономическия растеж ще продължи да идва от потреблението на домакинствата. Въпреки това се очаква разходите на българите да растат по-бавно през втората половина на 2026 г. и през 2027 г. Причината е, че по-високите цени ще намалят реалната покупателна способност на домакинствата и ще ограничат част от потреблението.

Централната банка очаква средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да достигне 5% през 2026 г., като в края на годината ръстът на цените може да се ускори до 5,9%. Основният фактор за ускорението са поскъпващите енергийни ресурси и отражението им върху цените на редица стоки и услуги.

Според прогнозата инфлационният натиск постепенно ще отслабва през следващите години. За 2027 г. се очаква средногодишна инфлация от 3,5%, а за 2028 г. - 2,9%. В края на двата периода нивото на инфлацията би трябвало да възлезе на 2,7 на сто и 2,6 на сто.

Споразумението между САЩ и Иран може да подобри прогнозата за растежа на БВП и инфлацията, посочва се в юнската прогноза на БНБ. Според анализа има предпоставки икономическите резултати да се окажат по-добри от заложените в основния сценарий именно заради споразумението за прекратяване на военните действия. След новината международните цени на петрола са се понижили значително спрямо нивата, използвани при изготвянето на прогнозата. Ако тенденцията се запази, това може да доведе до по-ниска инфлация и по-висока икономическа активност както през 2026 г., така и през 2027 г.

В сравнение с макроикономическата прогноза от март БНБ вече очаква растежът на БВП да остане устойчив, но по-нисък през 2026 г. и 2027 г. и по-висок през 2028 г. В същото време оценката за инфлацията през следващите две години е повишена, което означава, че централната банка очаква по-сериозен ценови натиск от прогнозирания по-рано.

В публикувания доклад експертите на БНБ са разработили и три алтернативни сценария за развитието на българската икономика. Те се основават на различни варианти за развитие на ситуацията в Близкия изток и възможното отражение върху цените на енергоносителите. Колкото по-продължителен и по-силен бъде евентуален енергиен шок, толкова по-голям би бил натискът върху инфлацията и икономическия растеж, отчитат от централната банка.