БАН очаква нисък икономически растеж и бавно забавяне на инфлацията до 2028 г.

Българската икономика ще продължи да расте през следващите години, но при по-висока външна несигурност, по-слаб външен сектор и постепенно забавяне на инфлацията. Това показва Годишният доклад "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания" на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките.

Докладът представя три сценария за развитието на икономиката до 2028 г.

Според икономистите от БАН базовата перспектива остава относително благоприятна, но при значително по-висока външна несигурност. Предвижда се известно отслабване на растежа – през 2026 г. реалният БВП да нараства с 1,6%, през 2027 г. – с 2,5%, а през 2028 г. – с 3,5%. Инфлацията ще се забавя, но бавно – 3,7% през тази година, 2,9% догодина и 2,4% през 2028 г. Очертава се ограничена стагфлационна конфигурация – по-нисък растеж, по-висока инфлация и по-слаба фискална и външна позиция.

Според икономистите от БАН дори при по-благоприятно развитие няма автоматично стабилизиране на държавния дълг, което налага предпазлива фискална политика и поддържане на буфери срещу външни шокове.

Резултатите по оптимистичния сценарий очертават сравнително благоприятна средносрочна картина. Реалният БВП нараства с 2,9% през 2026 г., с 3,9% през 2027 г. и с 4,6% през 2028 г. При постепенно подобряване на външната среда и при отслабване на финансовия и ценовия натиск българската икономика има потенциал за ускоряване на растежа, посочват икономистите.

Налице е и отчетлива дезинфлационна траектория – инфлацията се забавя от 3,4% през 2026 г. до 2,7% през 2027 г. и 2,4% през 2028 г. Оптимистичният сценарий не предполага нов инфлационен епизод, а постепенна нормализация на ценовата динамика.

Частното потребление остава устойчиво и нараства с 4,3%, 3,1% и 2,7% в трите прогнозни години. Това е логично следствие от положителната динамика на заетостта и работните заплати. Инвестициите са силен компонент на растежа – те се увеличават с 8,1% през 2026 г., с 9,1% през 2027 г. и с 10,2% през 2028 г. Съществен принос има и външният сектор, като растежът на износа се ускорява от 1,1% до 2,8% и 3,9%.

Фискалната позиция в оптимистичния сценарий остава относително управляема. Бюджетният дефицит се подобрява от -2,8% от БВП през 2026 г. до -2,2% през 2028 г. Въпреки това държавният дълг нараства плавно от 28,3% до 29,4% от БВП, което означава, че дори при благоприятен макроикономически фон не се наблюдава автоматично стабилизиране на дълговата динамика. Текущата сметка се подобрява съществено – от -4,8% до -2,4% от БВП. Това е признак, че в този сценарий външният баланс постепенно се коригира, посочват от БАН.

Песимистичният сценарий остава най-неблагоприятният от гледна точка на реалната икономическа активност. Реалният БВП нараства само с 0,9% през 2026 г., 1,5% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г. Това означава значително и трайно изоставане от базовия сценарий през целия прогнозен хоризонт. В този случай отрицателният импулс идва основно от отслабване на външното търсене, което непосредствено засяга износа и чрез него влияе върху инвестициите, заетостта и доходите. Растежът на износа е най-слаб – от -0,6% през 2026 г. до 0,3% през 2027 г. и 1.7% през 2028 г.

Инвестициите реагират особено чувствително и се увеличават едва с 4,3%, 3,2% и 3,5%, т.е. остават значително под стойностите в другите сценарии. Потреблението също се забавя, макар и не толкова рязко, колкото инвестициите. Безработицата обаче реагира много по-осезаемо – от 4% през 2026 г. тя достига 4,3% през 2027 г. и 4,8% през 2028 г. Това прави сценария най-неблагоприятен и за пазара на труда.

Инфлацията в края на периода е по-ниска от тази в базовия сценарий (2,1% през 2028 г.), което означава, че при този сценарий доминира дезинфлационният ефект на слабата активност.

Фискалната цена на този сценарий е значителна. Бюджетният дефицит се влошава от -3,1% през 2026 г. до -3,3% през 2028 г., а държавният дълг за същия период нараства от 29,7% до 35,3% от БВП. Това е най-неблагоприятната дългова траектория сред трите разглеждани сценария. Текущата сметка на платежния баланс също се влошава по-осезаемо спрямо базовата, като достига -3,0% от БВП през 2028 г.

В доклада се посочва, че членството на България в еврозоната носи институционални и финансови предимства, но само по себе си не гарантира ускоряване на икономическия растеж без повече инвестиции, технологично обновяване и повишаване на производителността на труда.

Според анализа през 2025 г. българската икономика е нараснала с 3,1%, което е над средните темпове за Европейския съюз и еврозоната. Растежът обаче остава силно зависим от вътрешното потребление, докато приносът на нетния износ е отрицателен. Очакванията са растежът да остане положителен, но качеството му ще зависи от преминаване от потребление и внос към инвестиции, индустриална модернизация и по-висока добавена стойност. 

Учените от БАН отчитат ускоряване на инфлацията през миналата година. В края на 2025 г. индексът на потребителските цени е нараснал с 5%, а средногодишната инфлация е достигнала 4,6%. Според тях основните фактори за поскъпването са вътрешни, като значително влияние оказват храните, енергийните разходи, жилищата, ресторантьорството и хотелиерството. Инфлацията е предимно вътрешно генериран проблем, поради което устойчивото ѝ овладяване изисква по-висока производителност, конкуренция и дисциплина при бюджетните разходи, а не само временни ценови мерки, смятат икономистите.

Докладът предупреждава и за нарастващи рискове пред публичните финанси. Дефицитът на сектор "Държавно управление" достига 3,5% от БВП, а държавният дълг се е увеличил с 6,1 процентни пункта за една година. Според икономистите не е устойчиво постоянни социални и административни разходи да се финансират чрез нов дълг. Необходимо е съчетание от приходни мерки, по-висока ефективност на публичните разходи и по-строг контрол върху публичните инвестиции. Основният фискален риск не е равнището на правителствения дълг, а трайното финансиране на постоянни разходи с нов дълг при слаба ефективност на публичните инвестиции. Необходима е промяна на фискалната политика от проциклична към антициклична, смятат те.

Като един от основните източници на риск е посочен външният сектор. През 2025 г. търговският дефицит се е задълбочил до около 8,2% от БВП вследствие на спад на стоковия износ и силно вътрешно търсене, което поддържа висок внос.

Тазгодишният доклад поставя специален акцент върху факторите, които определят цените в българската икономика. Анализът на БАН показва, че над 80% от промените в производствените цени се обуславят от четири основни фактора - електроенергията, природния газ, пшеницата и работните заплати.

Работната заплата нараства значително по-бързо от производителността на труда. През втората половина на 2025 г. проинфлационна роля имат и очакванията, свързани с присъединяването към еврозоната, които водят до по-високо текущо търсене и превантивно прехвърляне на разходи в крайните цени.

Пазарът на труда остава в относително добро състояние, но неговата устойчивост се поддържа при свиващ се трудов ресурс. Ниската безработица вече не е само положителен резултат, а и знак, че резервите за разширяване на заетостта са ограничени. Ключово ограничение пред бъдещия растеж е несъответствието между уменията и структурата на търсенето на труд. Ниската безработица прикрива недостига на труд, което прави активирането на неактивните лица и повишаването на уменията централно условие за увеличаване на потенциала за растеж на българската икономика, се казва в доклада.