Данъчните ще получават информация от ползвателите на криптовалути

Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвиждат данъчните да разполагат с информация за ползвателите на криптовалути. Законопроектът беше приет от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 21 гласа "за", един глас "против" и нито един "въздържал се", предаде БТА.

Текстовете въвеждат в националното законодателство изисквания на европейски директиви в областта на административното сътрудничество и обмена на информация за данъчни цели.

Целта им е данъчните служби в Европейския съюз и партньорските страни да имат възможност да обменят помежду си информация за лицата, които търгуват с криптоактиви, за целите на данъчното облагане.

За да отговорят на тези изисквания, компаниите за криптоактиви трябва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка.

Промените в ДОПК предвиждат доставчици на услуги за криптоактиви, регистрирани и лицензирани у нас, да имат задължението да предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите идентификационни данни за всеки ползвател на криптоактиви, включително имена, адрес, дата и място на раждане, държавата членка или партньорската юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер.

Според законопроекта доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да предоставят информация за всеки вид криптоактив, обект на сделки, прехвърляния и обмяна. Това включва получената обща брутна сума в резултат на реализирани сделки, броя на изтъргуваните единици, броя на сделките по придобиване или продажба на криптоактиви срещу фиатни валути, както и сделките, реализирани само в криптовалути.

Предвижда се тази информация да се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, се посочва в законопроекта.

Очакванията са промените да подобрят фискалната дисциплина, лицата да бъдат насърчени към доброволно спазване на данъчното законодателство и да се въздържат от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане, посочва се в мотивите на вносителите на законопроекта.

По думите на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, която представи законопроекта, разширяването на обхвата на автоматичния обмен на информация между компетентните органи на държавите членки с криптоактивите и електронните пари е закономерна стъпка предвид динамичното развитие на дигиталните финансови инструменти и нарастващата необходимост данъчните органи да разполагат с адекватни механизми за контрол и проследяване на доходите, реализирани чрез тях.

Чрез законопроекта се въвеждат в националното законодателство и изискванията на европейска директива относно автоматичния обмен на информация, свързани с допълнителния данък на големите мултинационални групи предприятия.

Други промени засягат трансферното ценообразуване, чрез което в националното законодателство се въвеждат стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Приемането на тези текстове са част от стремежа на България за членство в ОИСР, посочи Петкова.

Законопроектът предвижда и разширяване на обхвата на институциите, които могат да искат разкриване на осигурителна информация, с министъра на околната среда и водите и директорите на съответните регионални инспекции по околната среда и водите.

По думите на Петкова тези промени са на база постъпило писмо от Министерството на околната среда и водите за предоставяне на информация, която да не се получава на автоматичен принцип, а при мотивирано поискване. Целта е чрез тези данни МОСВ да осъществява по-ефективен контрол при установяването и събирането на екологични глоби и имуществени санкции. От своя страна, Националната агенция за приходите е дала становище, с което изразява принципно съгласие по направеното предложение, каза Петкова, добавяйки, че това е законопроект, внесен от служебното правителство.

Тези предложения в законопроекта бяха обект на критика от страна на опозицията в лицето на Асен Василев от „Продължаваме промяната“, Мартин Димитров от „Демократична България“, Димо Дренчев от „Възраждане“ и Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС, които заявиха, че налагането на екологични глоби не е основание да се дава достъп до данъчна тайна на министъра и директорите на регионалните инспекции.

Според Милен Трифонов от „Прогресивна България“ това би улеснило органите на държавната администрация да налагат глоби, тъй като често получаването на подобна информация изисква съдебни решения, а това спъва контролния процес.

В резултат на дебата председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов предложи на второ четене да бъдат поканени представители от МОСВ, които да мотивират искането си пред комисията и на база на това да бъде взето решение дали тези текстове да отпаднат от законопроекта.