Западът промени стратегията си към войната в Украйна

Налице е значителна промяна в стратегията на Запада към войната в Украйна. Мисленето извървя дълъг път от по-ранните надежди, че ще бъде достатъчно Украйна да се задържи в битката, докато се появи възможност за мирно уреждане. Консенсусът сред водещите западни държави вече е, че единственият начин да се убеди Русия, че не може да успее в своята завоевателна война, е въоръжените сили на Украйна да освободят много повече територия, пише за Financial Times Лорънс Фрийдмън, автор на „Политиката на военните операции: от Корея до Украйна“.

Това изисква значителна подкрепа за нова украинска офанзива. То обяснява също обещанието на Франция да изпрати бронирани разузнавателни машини, а САЩ организират обучение на украински военни за управление на бойни машини за пехотата. Обединеното кралство е готово да достави танкове Challenger 2, създавайки прецедент, който се надява и други да последват. Полша и Финландия вече се обявиха „за“, а сега очакваме да видим дали и други страни ще се присъединят.

Настоящата стратегия на Владимир Путин не подлежи на компромиси. Той изглежда вярва, че дори при военна безизходица Русия може да издържи повече от Украйна (включително нейните западни поддръжници), като постави икономиката и обществото си на бойна нога. Той възприе тази стратегия преди три месеца, когато след поредица от провали предяви претенции към четири провинции на Украйна, обяви мобилизирането на 300 хил. допълнителни войници и започна продължителна кампания с ракети и дронове, за да увреди критичната инфраструктура на страната.

Целта беше да се осигури достатъчно жива сила за стабилизиране на фронтовите линии, нанасяне на максимални щети на икономиката на Украйна и деморализиране на нейното население. За да бъде запазена подкрепата на руското население, на него беше предложена териториална награда, която си струва страданието и дългото чакане, с напомнянето, че е въвлечено в цивилизационна битка с упадъчните сили на НАТО и че всичко, което цени, ще бъде изложено на риск, ако Русия се поколебае в този критичен момент от своята история.

Путин не търси уреждане на конфликта чрез преговори, защото всяка сделка, която изисква изтегляне на Русия, ще изглежда като поражение и ще повдигне въпроси относно целите и тежките разходи на тази война. Първият резултат от тази непоколебима позиция беше премахването на натиска върху президента на Украйна Володимир Зеленски да търси сделка поради страданието на страната му и бремето, което войната поставя върху неговите международни поддръжници. Когато Путин настоява, че предварително условие за преговори е признаването на въпросните провинции като „завинаги руски“, въпреки че нито една от тях не е изцяло под руски военен контрол, очевидно няма път напред на дипломатическия фронт.

Украйна определено беше ударена тежко и понесе огромен икономически удар. Милиони напуснаха страната. Но все пак се бори. Путин се опита да направи зимата възможно най-мизерна, като лиши хората от електричество и вода. Осуетяването на това усилие и насърчаването на устойчивостта на Украйна е жизненоважна част от западната стратегия, независимо дали чрез подобрена въздушна отбрана или помощ за поддържане на подаването на ток и икономиката на повърхността.

Путин също се надяваше, че подкрепата на Запада ще избледнее през зимата, но в това той беше разочарован – хазартен ход, който лиши Русия от нейния дял на европейските енергийни пазари. Вярно е, че републиканците в Камарата на представителите на САЩ заплашват бъдещите разходи за войната, но тъй като значителен нов пакет от помощи току-що беше договорен, това е проблем за по-късно през годината. Това обаче служи като напомняне, че може да бъде трудно да се поддържа настоящата подкрепа за Украйна за неопределено време, което добавя към неотложността на момента.

Щетите за руската икономика са незначителни спрямо тази за украинската, въпреки че сега тя се свива по-бързо от преди. Основното предизвикателство, пред което е изправена Москва, е генерирането на достатъчна бойна мощ, за да запази територията, която вече държи, и да предприеме нови офанзиви, за да изпълни амбициите на Путин. След като е изразходвала голяма част от запасите си от прецизни управляеми ракети и бронирани превозни средства, Русия заседна в сурова война на изтощение. Тя превзе голяма част от град Соледар, а в съседния Бахмут артилерия и жива сила бяха хвърлени срещу украинските защитници в отчаяни усилия да се спечели нещо, което да оправдае месеците на огромни усилия.

На други места Русия укрепи отбранителните си линии, използвайки хилядите мобилизирани мъже. Това, плюс блатистата почва, попречи на Украйна да продължи пробивите си от началото на септември толкова бързо, колкото би искала, въпреки че все още напредва бавно в Луганск. Основните й успехи са в използването на точна далекобойна артилерия за удари срещу складове с руски боеприпаси и концентрации на войски. Последната промяна в руското командване - поставянето на началника на генералния щаб ген. Валерий Герасимов като главен ръководител - показва, че Москва все още не е уверена във военната си организация.

Западното мнение е, че единственият начин да се промени мисленето на Путин е Украйна да спечели повечето от предстоящите битки. Докато тя не нанесе още поражения на руските сили и не си възвърне загубените позиции, Москва едва ли ще отстъпи от максималистичните си цели. Военният успех никога не може да се приема за даденост и дори да дойде, няма гаранция, че Путин ще признае поражението си, ако все още може да се задържи на власт. Няма лесни начини за прекратяване на тази война, но по-нататъшното разкриване на слабостта на руската военната позиция би било добро начало.