Италианският мост към нищото излага на показ рисковете от бума в отбраната

Отбранителният бум в Европа е най-близкото нещо до златна треска в технологичен стил, което Старият континент може да предложи. Акциите на оръжейни компании надминават дори тези на любимеца на Wall Street Nvidia по ценови ръстове, а фондове, ориентирани към отбраната, трупат милиарди в очакване на растящи военни разходи в един по-опасен свят. Съюзниците от НАТО вече се договориха да увеличат целите за отбранителни разходи повече от два пъти – до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите години. Но при положение че толкова много страни вече трудно намират средства за изкуствен интелект (AI), реиндустриализация и енергиен преход - откъде ще дойдат парите? С изключение на Германия, повечето европейски държави са на ръба на търпението на инвеститорите и избирателите по отношение на дълга и данъците, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лоран.

Италия, която традиционно харчи малко за отбрана и има второто по големина съотношение дълг/БВП в еврозоната, предлага едно нестандартно решение: да разтегне понятието „отбрана“ до краен предел. Според информация от миналата седмица властите на страната обмислят да прекласифицират предложения мост от 13,5 млрд. евро, който трябва да свърже Сицилия с континента, като инвестиция в отбраната.

Почти можеш да им се възхитиш на дързостта. Това е мост, който е политическа мечта от десетилетия, дори векове, и който е подлаган на остра критика заради цената, съмнителната полезност и рисковете. Да се твърди, че тази идея е свързана с превъоръжаването, е все едно да се направи „отбранителен грийнуошинг“ на любим политически проект - такъв, зад който стои популистът Матео Салвини, който иронично е сред най-яростните критици на НАТО. Неслучайно евродепутат от опозиционното движение „Пет звезди“ нарече плана „подигравка“ с военните разходи.

Разбира се, това не означава, че само оръжията трябва да се броят за „отбрана“. Целта на алианса за 5% включва и 1,5% разходи за инфраструктура. Живеем в свят на смъртоносни дронове, AI и кибератаки, за които са нужни и други инструменти, освен куршуми. А правителствата искат възможно най-широки социални ползи от военните инвестиции, което означава и по-широко тълкуване на критериите. „Отбраната е новият кейнсианизъм“, казва Ричард Абоулафия от консултантската компания AeroDynamic Advisory.

И все пак планът на Рим трябва да предизвика тревога. Наричането на национални безсмислени проекти „отбрана“ само ще задълбочи различията между европейските страни, при положение че и без това отбраната на континента е силно разпокъсана. Това ще направи Европа по-слаба, а не по-силна.

Освен това ще потвърди закона на британския икономист Чарлс Гудхарт: Когато едно число се превърне в цел, то престава да бъде полезен показател. Предишната цел на НАТО за 2% вече включваше доста съмнителни разходи, според Der Spiegel. Ако така започне и ерата на целта от 5%, достоверността ще се разпадне.

Нужни са по-ясни дефиниции, по-добра координация и по-силно лидерство, за да не изчезне напълно границата между военната и гражданската инфраструктура. Изследователският център EUISS препоръчва фокус върху иновации и научни изследвания, включително създаването на европейска версия на DARPA - агенцията за авангардни проекти на американското министерство на отбраната, мерки за привличане на научни таланти и повече европейско финансиране.

Фондация Bertelsmann Stiftung също посочва, че Германия, като най-голям инвеститор, трябва да играе водеща роля и в създаването на рамка за инфраструктура, свързана с отбраната. Никой не иска още бюрокрация, която спира разпределението на средствата, но избирателите заслужават повече от просто „отбранителен грийнуошинг“.

Въпросът не е да се спре реалната икономика да получи ползи от бума в отбраната, а да се гарантира, че тези ползи наистина се реализират. Италия има и по-добри примери, като плана на Fincantieri да насочи част от корабостроителниците си изцяло към производство на бойни кораби. Бумът в отбраната заслужава да бъде насърчаван, но един „мост към нищото“ не е добра посока за това.