Европа се нуждае не само от пари, за да се защити

Европа най-накрая изглежда сериозно настроена към превъоръжаване. Германските депутати се съгласиха да освободят отбраната от конституционните ограничения за разходите по дълга. Европейската комисия (ЕК) настоява страните членки на Европейския съюз (ЕС) да увеличат военните бюджети до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и да емитират общ дълг за финансиране на покупките на оръжия - стъпки, които биха могли да отключат повече от 800 млрд. евро допълнителни разходи за четири години.

Ако обаче европейските лидери искат да изградят наистина способни армии, които вече да не зависят от САЩ, те ще трябва да променят начина, по който харчат за отбрана, а не само размера на разходите, пише Bloomberg.

За да бъдат ефективни, всички нови средства трябва да се разпределят стратегически, ефективно и съвместно - нещо, с което Европа исторически трудно се е справяла. Твърди се например, че милиарди от съвместното финансиране на Европейския съюз за подпомагане в пандемията от Covid-19 са били загубени заради измами и разхищения, като отчетността е била сериозен проблем.

Предишните увеличения на отбранителните способности по-скоро са подхранвали фрагментацията, отколкото сътрудничеството. Европейските военни разполагат с 29 различни вида големи военни кораби, 27 гаубици, 20 изтребителя и 17 основни бойни танка. За сравнение, САЩ разполагат съответно с четири, два, шест и един. Това припокриване води до увеличаване на разходите и размиване на ефективността. Само консолидацията би могла да освободи 30% повече ресурси, изчислява Европейската агенция по отбрана.

Въпреки множеството си платформи Старият континент продължава да разчита на САЩ за инструменти, които са от основно значение за неговата сигурност, включително въздушен транспорт, противоракетна отбрана, прецизно управляеми боеприпаси и системи за разузнаване и наблюдение. През последното десетилетие европейските държави похарчиха 100 млрд. долара за оръжия, произведени в САЩ. Почти две трети от вноса на европейските държави от НАТО в периода 2020-2024 г. е от САЩ.

Непосредствената задача трябва да бъде укрепването на отбраната на Украйна. Ако страната се разклати, това ще създаде нестабилност на прага на Европа и ще окуражи Русия, което в крайна сметка ще изисква още по-големи разходи за отбрана. Това означава, че част от новите средства ще трябва да бъдат изразходвани и за артилерия, системи за противоракетна отбрана и други, произведени в САЩ, докато европейските заводи се подготвят да посрещнат тези нужди.

Постигането на истинска отбранителна автономия ще изисква по-дълбоки реформи, много от които са описани в „Бялата книга“, издадена от ЕК миналата седмица. Най-важният приоритет е да се рационализират поръчките. Европейските държави твърде често инвестират в платформи, които не са подходящи за съвременните бойни действия или не използват най-добре наличните ресурси (пример за това е флотът от самолетоносачи на Великобритания). Забележително е, че през 2021 г. само 18% от европейските обществени поръчки са били съвместни, което е доста под дори скромната цел от 35%.

Държавите, които често имат много различни представи за това какво представлява сигурността, бързо ще трябва да се споразумеят за концепция за отбрана. Лидерите трябва да се изправят срещу националния протекционизъм, като насърчават политики, които предпочитат интеграцията и оперативната съвместимост пред продължаващото дублиране.

На следващо място, европейските производители ще се нуждаят от стабилни, дългосрочни договори в областта на отбраната. Дружествата ще инвестират в изграждането на устойчив промишлен капацитет и в развитието на квалифицирана работна сила само ако могат да разчитат на предвидим поток от поръчки.

Накрая, европейският отбранителен сектор трябва да привлече повече инвестиции от частния сектор. Притокът на рисков капитал изостава значително от този в САЩ. Ясните регулаторни рамки и целенасочените данъчни облекчения могат да помогнат за стимулиране на иновациите в нововъзникващите технологии.

Европейската комисия може да насърчи тези промени, но само националните капитали, обединявайки усилията си, могат да ги осъществят. Съществуващата инфраструктура на НАТО предлага едно готово средство за координация. След като отдавна призовават съюзниците си да правят повече, като същевременно парадоксално обезкуражават европейската отбранителна идентичност, която би изтеглила поръчките от американските фирми, САЩ трябва да приветстват и подкрепят този процес. Те също ще бъдат по-силни, ако Европа харчи повече и по-добре за своята отбрана.