Сегашната ядрена надпревара е много по-страшна от последната

И двата стари противника не са дори близо до това да подновят единствения все още действащ договор омежду им за ограничаване на въоръжението New START (който изтича през февруари). Една от причините е, че САЩ настояват третата суперсила Китай трябва да се присъедини към преговорите. Но от Пекин – където се възприемат като едва догонващи другите две ядрени страни, отказват да приемат каквито и да е било ограничения.

Напредъкът буксува и по въпроса с модернизирането на Договор за неразпространение на ядрени оръжия, влязъл в сила точно преди 50 години. Целта му е да предотврати страните да правят бомби с ядрените си мощности, а вместо това да ги използват за граждански цели. Но откакто договорът е в сила, още пет страни се сдобиха с ядрено оръжие и Иран може да е следващата.

И ако всичко това не е достатъчно тревожно, то пукнатини се появиха и по трансатлантическия съюз, подкопавайки неговата надеждност и оттам способността му да възпре евентуален конфликт. Германците са шокирани от отношението на президента Тръмп към тях, който по-рано тази седмица потвърди, че изтегля една четвърт от американските сили в Германия.

През май високопоставени представители на Социалдемократическата партия в Германия – известна със своите антиамерикански настроения, дори предложиха страната да се откаже от политиката на НАТО за „ядрено споделяне“. В рамките й страни като Германия не създават свои ядрени сили, но предоставят самолетите, с които САЩ да пускат бомбите. За германската левица недоверието спрямо Тръмп е достатъчна причина. За щастие канцлерът Ангела Меркел бързо отхвърли предложението.

Между лековерието на Германия, войнствеността на Русия, амбицията на Китай, нелепостта на Америка на Тръмп и авантюризма на Северна Корея изгледите не са добри. Егоцентрици и биткаджии – всеки може да се изкуши да тества границите на своите врагове, а факторът на човешката грешка също може да разпали безумието.

В допълнение климатът в международните отношения не е точно предразполагащ към намиране на решение. Световните лидери от най-голямо значение са толкова заети с търговски войни и „ваксинен“ национализъм, че им е невъзможно да си се представят седнали на една маса с хора, които ненавиждат, но с които трябва да си говорят – дейност, известна още като дипломация.

Те обаче трябва да надскочат себе си. Ако не могат, останалите – от избирателите до военните, ще трябва да ги принудим, вижда решението Клут. Единствено търпеливият мултилатерализъм – колкото и не-секси да звучи тази латинска дума на алфа мъжкарите, може да ни спаси в дългосрочен план. В противен случай – ако мога да използвам метафора от Студената война, народите по света ще се окажат в стая, залята с бензин, и всяка страна ще брои колко клечки кибрит има другата, докато някой не запали своята.