Ще се върнем ли към нормалността до края на годината? Мненията по света са разделени. Въпреки че за вече близо шест месеца медиите успяха да направят коронавируса малко по-ясен и познат, страховете от зараза по света остават високи.
Хората по земното кълбо като цяло продължават да изразяват широка подкрепа за своите правителства, макар и не на нивата, регистрирани в началото на кризата.
Общественото мнение е разделено по въпроса дали животът ще се върне към нормалното през 2021 г., показва социологическият сондаж от третата вълна на глобално изследване, проведено от световната асоциация „Галъп интернешънъл“, направено в 19 държави, включително САЩ, Русия, Великобритания, Индия, Италия, Япония и др. В глобален мащаб са интервюирани близо 19 хиляди пълнолетни души. Във всяка от държавите изследването е проведено през юни онлайн, по телефон или по метода CAPI сред представителна извадка от мъже и жени.
Световни настроения
Страхът от зараза с коронавирус остава висок по света, но се откриват и някои симптоми на намаляване. Въпреки че в САЩ, Великобритания и Италия са регистрирани 40% от всички смъртни случаи в световен мащаб, кривата на заразата в тези държави вече е под контрол и забраните за движение се отменят.
Все пак, шокът остава на високи нива – 71%, 70%, и 79% съответно сa страхуващите се, че те или член на тяхното семейство може да се заразят с Ковид-19. Сред всичките изследвани 19 държави 67% от респондентите се страхуват от заразяване, а 30% не изпитват страх.
Две държави, в които заразата изглежда расте, например, са Филипините и Индия – това са и двете държави, които показват най-високи нива на страх: съответно 53% и 49% силно се опасяват, че те или член на тяхното семейство може да се заразят с коронавирус.
54% в изследваните държави не намират заплахата от вируса за преувеличена, а 41% са на противоположното мнение. Възприятията, че заплахата е преувеличена са най-силно изразени в Босна и Херцеговина (66%), Казахстан (61%), България (59%) и Молдова (58%).
За сравнение, само 15% от запитаните в Южна Корея (която скоро преживя пандемията SARS) вярват, че заплахата от коронавирус е преувеличена.
Подкрепата за работата на правителствата по овладяването на кризата остава висока – 63% одобряват, 34% не одобряват начина, по който техните правителства се справят със ситуацията. Все пак, наблюдават се и някои значителни промени в сравнение с първата вълна на глобално проучване по темата в началото на кризата, уточняват от „Галъп интернешънъл“.
В държави като Република Южна Корея, Малайзия и Швейцария подкрепата за начина, по който правителствата се справят, изглежда дори расте. В Казахстан и България стойностите, достигнати в периода между март и април, остават и днес.
В същото време в Япония (33%), Босна и Херцеговина (36%) и Великобритания (38%) се регистрират значително по-ниски нива на одобрение за работата на правителството спрямо предходните вълни на изследване.
А какво е отношението към работата на президента Тръмп? 40% в САЩ продължават да я одобряват, а 55% не одобряват.
Одобрението за правителствата по света е повлияно отчасти от възприятията за това дали вирусът е под контрол. Тук глобалното мнение е разделено – 44% казват, че ситуацията вече е под контрол, а 49% - че още не е. Но има поразителна разлика във възприятията в различните държави по света – от 15% от японците, които мислят, че вирусът е под контрол, до цели 95% от запитаните в Грузия.
Една тема, по която мнозинствата в повечето държави са единодушни, е финансовото влияние на кризата. В 14 от 19 изследвани държави, мнозинството казва, че доходите на домакинството им са намалели. Семействата във Филипините (88% признаващи обедняване) и Пакистан (87%) са най-притеснени.
А какви са вижданията за бъдещето? Няма ясно изразени очаквания за връщането на живота към нормалността. Повече от двама от всеки пет (41%) запитани вярват, че до края на годината животът ще се завърне към нормалния си ход, а 47% не са съгласни.
Хората в Казахстан (65%), България (61%), Малайзия (60%) и Пакистан (59%) са по-големи оптимисти в това отношение, докато три от членките на Г7 – Япония (11%), САЩ (28%) и Великобритания (20%) изглеждат най-загрижени.
„Няма съмнение, че в глобален мащаб връщането към нормалността започна без провъзгласеното „ново нормално“, коментира Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“.
Социологът напомня, че хората са по улиците, магазините са отворени, самолетите са в небето и границите се преминават, макар и не всички, но новият стар вирус още не си е отишъл и в известен смисъл никога няма да си отиде, тъй като вирусите са част от живота на нашата планета.
“Мнозина смятат, че надценихме опасността и така причинихме много повече щети (включително и загуби на живот) в сравнение със самата болест. Години ще изминат докато разберем защо, години ще изминат, докато се възстановим. Нещо ново се случва не в нашите тела, а в нашите глави, и то много наподобява нова религия – нов егалитарен култ“, смята Стойчев.


Черно море започна седмицата с двуразови тренировки
12-годишна спаси майка си след инсулт зад волана на АМ „Струма“
Варна бе домакин на Държавното първенство по стрелба с лък за незрящи
Обменът на левове в евро от 1 юли: Ако банките и пощите въведат такси, трябва да ги обявят предварително
Наблюдаваме Ягодова луна
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 6
Дебютът на Amazon в бързите доставки изтри $15 млрд. от оценката на конкурентите
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 5
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 4
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 3
В Китай направиха ван с лукс на частен самолет и собствена тоалетна
Най-странният автомобилен клаксон е измислен от филмово студио
Новото Audi Q7 дебютира в България
12-годишно момиче спря аварийно кола и спаси майка си на магистрала "Струма"
Пет легенди, които промениха автомобилния спорт
Месечна нумерологична прогноза за юли 2026
Спипаха дилър с над половин килограм фентанил за близо 31 000 евро
Украйна разполага тежки роботизирани камиони на фронтовата линия
Киев напредва в технологичната надпревара с Русия чрез AI и сателитни системи
Тристранката обсъди бюджетите за 2026 г., пълно съгласие няма