Технологичните разходи - вечният спор между регулатора и ЕРП-тата

Размерът на признатите технологични разходи е в основата на спор, който Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и електроразпределителните дружества водят от години. Регулаторът признава 8% технологични разходи за ЧЕЗ Разпределение България и EVN Разпределение България и в размер на 9% за Енерго Про на база на експертно становище от Научно-техническия съюз на енергетиците в България

За последното дружество регулаторът признава по-висок процент, защото регионът е по-слабо населен.

Това обаче не са реалните разходи на дружествата. През миналата година от ЧЕЗ Разпределение съобщиха, че реалните технологични разходи са около 11,6%. EVN България съобщават за около 10%, а Енерго Про - за 14%.

За сравнение през 2007 година например ДКЕВР признава технологични разходи в размер на 21,51% за ЧЕЗ в България, на 20,51% за EVN в България и на 20,8% за Е.Он в България (през 2012 година Енерго Про пое дейността по разпределение и снабдяване на клиентите в мрежата на Е.Он България).

В своите изчисления сега обаче от регулатора се ръководят от анализ на експерти от Техническия университет. Докладът не е публичен и не е ясно какви обосновки съдържа. От своя страна дружествата пък дават своите актуални разходи и цитират данните за средните технологични разходи в региона. На тази база настояват и за по-високите проценти на признати разходи. Така ще намалее недофинансирането на дейностите им и ще могат да бъдат гарантирани инвестициите в разпределителната мрежа, а качеството на услугата за клиентите да стане по-добро.

От регулатора вече частично признаха, че одобрените технологичните разходи действително не отразяват реалното състояние на нещата.

"Считам за неправилно  веднъж определени на тези  нива, регулаторът да увеличава  разходите за дружествата", обясни  обаче председателят на КЕВР Иван Иванов. За него това положение има дисциплиниращ ефект и трите дружества през последните десет години действително значително са намалили технологичните разходи.

Технологични разходи са всъщност технически загуби на електроенергията при преноса и разпределението й. Друга част от тях са нетехнически, заявяват от КЕВР - тоест включват и кражбите, които търпят дружествата от нелоялни клиенти. Но пък и няма истински инструменти за противодействие на неправомерното ползване на електроенергията.

Според нормативната база у нас енергийните предприятия имат право да възстановяват своите технологични разходи чрез цената за достъп и пренос на електроенергия, определяна от енергийния регулатор. Размерът на технологичните разходи също се определя нормативно от КЕВР, а не се приемат автоматично реалните разходи.

Всъщност до голяма степен размерът на технологичните разходи зависи от състоянието на мрежата - при по-стари съоръжения загубите при пренос са по-големи. Съответно и те зависят от инвестициите, които дружествата правят за поддържаката им. Проблемите, които електроразпределителните дружества посочват заради непризнатите в пълен размер разходи, е именно че заради недофинансирането на разходите не могат да бъдат направени и нужните инвестиции.

И така се получава порочен кръг, а в крайна сметка всъщност страда потребителят - заради влошено качество на услугата.

Но не само размерът на технологичните разходи е притеснителен за ЕРП-тата по отношение на инвестициите. Нужно е да има предвидимост на регулаторната среда, каква част от разходите ще бъде одобрена и каква не от регулатора, за да могат компаниите да планират своите инвестиции, коментираха пред Investor.bg от ЧЕЗ в България.

Нужна е повече прозрачност и повече яснота какво ще бъде одобрено, защото регулаторният период е три години, а срокът за възвръщаемост на инвестициите е над 14 години.

След освобождаването на енергийния пазар клиентите ще могат да променят своя доставчик на електроенергия, но мрежата, по която я получават, ще остане без промяна. Тоест либерализацията няма да постави нещата на пазарен принцип при електроразпределителните дружества и регулациите ще останат. Затова е важно решенията в тази област да бъдат внимателно премислени, защото от състоянието на електроразпределителната мрежа всъщност зависи дали потребителите ще имат качествена услуга, а това е целта и на компаниите в сектора, и на регулатора.