Не може да се разчита безкрайно на китайската подкрепа за долара

Когато нещо не може да продължава вечно, то спира. Така е и с подкрепата на Китай за щатския долар. Чужденците продадоха държавни облигации на САЩ за над 500 млрд. долара през второто тримесечие, като може би една трета от продажбите се падат на китайски субекти. Тенденцията си струва да се следи, пише за Financial Times Майкъл Хауъл, главен изпълнителен директор на CrossBorder Capital и автор на новата книга „Капиталови войни: Възходът на глобалната ликвидност”. 

За едва две десетилетия делът на Китай в световната ликвидност на стойност 140 трлн. долара - дефинирана като общите спестявания плюс кредита - скочи от около 6 до над 25 на сто. Китай фактурира стоки в щатски долари, инвестира в щатски долари и осигурява навременни антициклични стимули чрез фискалната и паричната политики за своята гладна за долари икономика.

Потоците от Китай бяха най-очевидни през 2015-16 г., когато антикорупционният стремеж от страна на президента Си Дзинпин - изтласкване на капитал извън страната - доведе до скок на долара и срив в доходността на американските ДЦК.

Но нещата са още по-дълбоки. Смятаме, че по-голямата част от близо 30-процентното поскъпване на американската валута след средата на първото десетилетие на 21 век и около три четвърти от спада в доходността на щатските облигации се дължат на ефекти от Китай.

Тези печалби за долара и американските ДЦК обаче са крехки. В бъдеще те биха могли бързо да се обърнат, като зелената валута да загуби една четвърт от стойността си, а дългосрочната доходност отново да тества прага от 2% - почти тройно спрямо текущите нива. В този случай европейските пазари могат да се възползват от това, което Америка губи.

За да доведе до максимум своя потенциал в дългосрочен план, Китай трябва да се откачи от щатския долара и да стане основен износител на собствената си валута. Но ключовият проблем на страната е, че нейните финансови пазари са твърде слабо развити, за да привлекат трансгранични потоци от капитали. Чужденците все още имат ограничен достъп до китайските облигации; няма голям пазар на търговски кредити в юани за китайските банки; а самата валута не се търгува широко извън Китай.

Нещо повече, китайските институции не са склонни да поемат валутен риск, като се имат предвид предимно деноминираните им в юани задължения. Това принуждава китайското правителство да управлява съвкупно международните резерви чрез Държавната валутна администрация, която сега притежава поне 1 трлн. долара от политически чувствителните ДЦК на САЩ.