Стиглиц: Европа върви към икономическо самоубийство

Според носителя на нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц Европа се намира в „критична“ ситуация, тъй като фокусът върху мерките за бюджетни икономии тласка континента към „самоубийство“, съобщава Bloomberg.

„Никога не е имало успешна програма за бюджетни икономии, в която и да е голяма страна“, коментира Стиглиц на пресконференция във Виена. „Европейският подход определено е най-слабо обещаващият. Според мен Европа върви към самоубийство.“

Политици от 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) прилагат мерки за бюджетни икономии в размер на 450 млрд. евро, точно в момент когато регионът е в рецесия.

В същото време през миналата година държавните дългове в еврозоната нараснаха до рекордни нива, тъй като правителствата бяха принудени да теглят нови заеми, за да компенсират бюджетните си дефицити, както и да финансират спасителни планове за страните от периферията.

„Ако Гърция беше единствената страна с икономии в Европа, правителствата можеха да игнорират ефекта“, изтъква Стиглиц. „Ако това обаче се случва във Великобритания, Франция и други ключови страни, вече имаме нещо като колективна програма за икономии, последствията от която ще са скъпи.“

Въпреки че лидерите от еврозоната „разбират, че мерките за бюджетни икономии няма да проработят и че това от което всъщност имат нужда е икономически растеж“, те не правят нищо. „Това за което се споразумяха миналия декември на практика е рецепта за смъртта на еврото“, коментира той.

„Проблемът е, че с еврото се унищожава връзката между правителство, централна банка и печатницата за пари. Ето така се създава голям проблем“, казва Стиглиц, допълвайки, че „мерките за бюджетни икономии наред с ограниченията, произтичащи от еврото са смъртоносна комбинация.“

Икономистът прогнозира, че „ако Европа продължава с мерките за бюджетни икономии, вероятният сценарий е в ядрото на еврозоната да останат една или две страни – Германия и евентуално Холандия или Финландия“.

„Бюджетните икономии ще доведат до висока безработица, която ще се окаже политически неприемлива и ще задълбочи дефицитите допълнително“, коментира той.

„От началото на кризата през 2008 г. младежката безработица в Испания е над 50% и без надежда за нещо по-добро в обозримо бъдеще“, посочва Стиглиц, който е професор по икономика в Колумбийския университет.

Европейските политици „унищожават човешки капитал и отглеждат поколение на отчуждени млади хора“, допълва той.

За да подкрепят растежа, европейските лидери могат да насочат правителствени фондове към институции, като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и да приемат данъчна политика, насърчаваща конкурентоспособността, съветва икономистът.

Каква е вашата позиция за бъдещето на еврозоната? Ще устои ли тя на ударите на пазарите или ще се разпадне и ще остане само в учебниците по политика и икономика?

Изпратете ни вашата позиция и аргументи – в обем между 300 и 500 думи, а ние ще ви дадем трибуна. Текстовете може да изпращате на редакционния адрес – info@investor.bg. Очакваме ви!