Дисбалансите като причина за търсене на нов икономически ред

Като следствие следкризисната глобална икономика няма да се окаже балансирана, а напротив, ще се характеризира с огромни макроикономически дисбаланси. И въпреки че много икономисти ще определят това като проблем, историята ни учи, че символичните дисбаланси са били характерни за почти всички периоди на глобална икономическа експанзия.

Римската империя е имала устойчив търговски дефицит спрямо Индия в продължение на столетия. И въпреки че съпътстващото тази тенденция изтичане на злато е довело до монетарно пресушаване на Империята, индо-римските търговски отношения останали гръбнака на глобалната икономика.

По подобен начин Испания е имала дефицити през 16-ти и 17-ти век, които са били покривани със сребро от Андите. Последвалата ликвидна вълна предизвикала глобален икономически бум и подкрепила редица световни икономики от Англия на Кралица Елизабет до Моголската империя в Индия.

1870 г. - 1913 г. е друг период на ускорен растеж и глобализация. Той също не е бил балансиран, а точно обратното – глобалната икономика е била финансирана от Великобритания, която е функционирала като световна банка.

През 60-те години САЩ поддържаха глобалния растеж като си позволяваха постоянен дефицит по текущата сметка.

Според системата, договорена в Бретън Удс през 1944 г., САЩ си позволяват дефицити, които помагат на разрушените от войната Европа и Япония да се възстановят. В замяна Европа финансирала тези дефицити.

Системата се разпаднала, когато европейските страни, и в частност Франция, решили да спрат да финансират тези дефицити. Този икономически модел обаче се оказал устойчив, тъй като азиатските икономики започнали да финансират американския дефицит като в същото време използвали американския пазар, за да стимулират ускорен икономически растеж.

Китай е последният и най-голям бенефициент от икономическия модел станал известен като „Бретън Удс II”.

Периодите на глобален растеж почти винаги са характеризирани от символични дисбаланси. Но докато всеки от тези периоди се е характеризирал с макроикономически изкривявания, причинени от тези дисбаланси, те обикновено продължавали с години и дори десетилетия. Ето защо реалният въпрос е, как ще изглежда следващото поколение символични дисбаланси.

Вероятно съвсем скоро Китай отново ще има огромни излишъци по текущата сметка – достатъчно големи, за да могат да финансират САЩ и останалия свят. Така оборотът на капитали в световната финансова система отново ще доведе до икономическа експанзия.

При системата „Бретън Удс III” Китай ще се трансформира от „фабриката на света“ в „инвеститора на света“. Както всички небалансирани системи и тази ще има изкривявания, но въпреки това ще е в състояние да просъществува дълги години.