Непредвидените щети от спасяването на Европа

Тези гаранции успяха да успокоят пазарите и съживиха капиталовите потоци от ядрото на еврозоната към периферията. Инвестиции обаче има и от други страни. Да държите евро и деноминирани в евро активи отново е атрактивно. Именно това обаче доведе до поскъпването на единната европейска валута и новите предизвикателства пред общността.

Тук трябва да бъде отбелязано, че манипулирането на курса на йената от страна на Японската централна банка (ЯЦБ) не се оказа от особено значение, след като беше разкритикувано от президента на Bundesbank Йенс Вайдман. Японската интервенция не може да обясни поскъпването на еврото спрямо долара и много други валути.

На теория ЕЦБ може да спре поскъпването на еврото чрез изкупуване на чуждестранна валута. В крайна сметка обаче това ще трябва да бъде направено чрез обезценка на единната валута.

Ето защо президентът на ЕЦБ Марио Драги отхвърли предложението на Оланд почти веднага. Драги е наясно с огромните суми, които са похарчени през 70-те и 80-те години след колапса на валутната система от Бретън Удс, за безполезни и скъпи интервенции за стабилизиране на валутните курсове. Поради тази причина той не иска да поставя под съмнение мисията на ЕЦБ да гарантира ценовата стабилност.

Поскъпването на еврото разкрива огромните странични щети от спасителните програми. Сега вече кризата, която до този момент бушуваше единствено в страните от периферията на еврозоната, може да се прехвърли и към все още стабилните икономики от европейското ядро. Това ще изложи данъчните и пенсионните системи в цялата еврозона на още по-голям финансов риск и в същото време ще попречи на дългосрочното възстановяване на икономиките от периферията.

Истина е, че спасителните програми стабилизираха правителствените финанси и понижиха цената за финансирането на силно задлъжнелите европейски страни. Това обаче доведе до поскъпване на валутата, която те използват и понижи конкурентоспособността им.

Спасителните операции на ЕЦБ не позволиха осъществяването на вътрешна девалвация – понижаване на цените на активите, труда и стоките – от която се нуждаят закъсалите страни, за да привлекат свеж капитал и възвърнат конкурентоспособността си. Причина за това е скъпото евро, което прави тази задача още по-предизвикателна.

Накратко, спасителните програми в Европа задълбочават допълнително най-сериозния проблем на Стария континент – тоталната загуба на конкурентоспособност.