Още преди последните удари в Ирак армията не изглеждаше очарована да продължи с непривичните за нея строги икономии. Военните кръгове предупреждаваха за т. нар. „куха сила“ - идеята, че заради съкращенията ще се работи при по-ниска готовност. Авторитети от Пентагона предупреждават, че бъдещи бюджетни съкращения ще навредят на способността на въоръжените сили на САЩ да изпълняват своите мисии.
Ясно е, че разговорите за подобряване на националния баланс чрез дълбоки военни съкращения е приключил. Изглежда сигурно, че военните разходи отново ще нараснат рязко, което ще завиши недостига на средства за инфраструктурата например.
Заради продължителните войни американските национални финанси се нуждаят от сериозен ремонт. САЩ вече взеха около 2 трлн. долара заеми, за да платят за инвазията в Ирак и Афганистан, като това има основен принос за нарастването на държавния дълг от 6,4 трлн. долара към 2003 г. до 17,7 трлн. долара днес.
Войната допринесе и за рязкото покачване на цените на петрола от 25 долара за барел през 2003 г. до 140 долара през 2008 г., което значително ограничи гъвкавостта на САЩ да реагира на кризата.
Страната все още не е платила за един от най-големите разходи около конфликтите – медицинското обслужване и обезщетенията за инвалидност на 2,5 млн. ветерани. Повече от 900 хил. военни са получили обезщетения за инвалидност до края на живота им, което ще струва допълнителни трилион долара през следващите десетилетия, според Администрацията за обезщетения на ветераните.
Въпреки двете неуспешни войни, страната изглежда, че не си е научила уроците за огромните разходи за военни авантюри и за възможностите на военните интервенции да решават сложни проблеми на външната политика.
През 2003 г. САЩ не обърнаха внимание на въпроса как ще бъде платена войната в Ирак. Администрацията на Буш беше толкова уверен в краткостта на кампанията, че накрая уволни своя топ икономист Лорънс Линдзи, който предположи, че конфликтът ще струва доста по-скъпо.
Този път Америка навлиза в нов конфликт в значително по-лоша финансова форма и без стратегия за изплащане на военните дългове. Ако страната ще се впуска в нов кръг военни ангажименти, президентът ще трябва да обясни ясно кое колко ще струва и как ще се плати за него.


Военен хеликоптер се включи в спасителна акция на туристка под Мальовица
Седмичен хороскоп 24 август - 30 август 2026
253 доброволци са дарили кръв във Варна за седмица
Ветераните на Спартак спечелиха турнира в памет на Живко Господинов и Стефан Найденов
Откриха останки от дрон и на плажа край варненския квартал "Галата"
Apple трябва да се вслуша в урока от "очилата за перверзници" на Meta
Коя е всеотдайната сътрудничка на Тръмп, предизвикала остър спор във Вашингтон
Опитът на Бесент да укроти дълговите пазари съживи търговията с обезценка
Китай обмисля потенциална домакинство на срещата на върха на ООН за климата
Кои са ключовите фигури в Иран на фона на войната със САЩ и Израел
Шефът на Mercedes разкри как клиентите ще преминат на електромоболи
Колите на Volkswagen получават дигитален ключ чрез Samsung Wallet
Градска кола на старо за 10 000 евро – ето 4 добри варианта
Това е двигателят, който всички тунинг компании обожават
Електрическият камион на Tesla идва в Европа
Око-Флекс поведе Левски към разгром с 6:0 срещу Спартак Варна
В кадър: Пожар избухна между "Младост" и "Малинова долина"
Ще плащат, за да останат: Източният фланг на НАТО се бори за американските войски
Йотова към българите в Северна Македония: Няма да се отречем от вас


преди 11 години И защо някой трябва да се вълнува за фалита на тези кравари? Те са си избрали тази политика, те са я водили, те ще си плащат. Ако не могат ще фалират и толкова. Когато делът на долара в световната търгови яслед година-две падне под 49%, нямва да могат и това да плащат, което е сега. Сега е около 51-53%. Мъката е голяма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар