Може ли американската икономика да преуспява, ако останалият свят затъва?

На 28 септември президентът на Бразилия Дилма Русеф откри с реч заседанието на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, на което в зала с 1898 места се изказаха почти 200 лидери. Само че най-важните изявления през последните две седмици - най-значими, актуални и важни за целия свят - прозвучаха не в Ню Йорк, а в Масачузетс и Уисконсин и те бяха не 200, а само две, пише американското списание „The National Interest“.

Първото бе на президента на централната банка на САЩ Джанет Йелън в Масачузетския университет в Амхърст на 24 септември. Второто бе на президента на Чикагския федерален резерв Чарлз Евънс в Университета в Маркет на 28 септември.

Речта на Йелън в Масачузетс прозвуча седмица, след като Комитетът по открития пазар на централната банка на САЩ реши да не вдига ставките от нулевото им равнище. Изборът му бе продиктуван от голям и неочакван трус в китайската икономика. Само за един ден през август индексът на Шанхайската фондова борса Shanghai Composite изгуби 8,5%, отчитайки най-силното си свиване от началото на финансовата криза от 2007 г. Това напомни, че икономическите трусове не се нуждаят от виза, за да прекосяват граници.

Сегашните икономически проблеми на Китай са следствие от реакцията на Пекин на световната финансова криза от 2007-2008 година. Това описаха много добре Анат Адмати и Мартин Хелуиг в книгата "Новите дрехи на банкерите" (The Bankers' New Clothes).

"До 2007 година банковите кризи са се ограничавали по мащаби и повечето от тях не са излизали извън националните граници. Ефектът на "заразяването" не е бил силен. Един пример: Европа не почувства кризата на т. нар. спестовни каси в САЩ. Кризите от 1992 г. във Финландия и Швеция на практика не усети никой извън пределите на тези страни. Японската криза, която бе най-голямата през 90-те години на миналия век, и по мащабите на първоначалните загуби не отстъпваше на кризата в ипотечното кредитиране в САЩ, не оказа сериозно влияние нито на Америка, нито на Европа.

Някои кризи, като азиатската банкова криза от 1996-1998 г., все пак прехвърлиха националните граници, защото местните банки бяха вземали кредити от други страни. Като цяло обаче трансграничният ефект на тези кризи се свеждаше до непосредствена щета за чуждестранните кредитори. За разлика от тях, спадът на пазара за недвижими имот и ипотеки в САЩ, започнал през 2006 г., доведе наистина до световна финансова криза."

В отговор на тази глобална финансова криза Китай започна активно да инвестира, приемайки този вариант като лекарство за свиването на обема на износа и така в страната започнаха да се трупат дългове, особено на регионално равнище. Този подход действаше за известно време, но с течение на времето страна труден за прилагане.

"Преди няколко години за всеки долар растеж в Китай отиваше долар дълг. Сега отиват четири пъти повече“, коментира Рана Форухар от "Тайм". Ако икономическата ситуация във втората по големина икономика в света се влоши, то това несъмнено ще окаже отрицателно въздействие на световната икономика, включително на това как и кога централната банка ще реши да вдигне лихвите.

На пресконференция след заседанието по паричната политика през септември, когато банката избра да не вдигна ставките, Йелън изрази най-голямата тревога, свързана с Китай. "Ние, както и повечето анализатори, отдавна чакахме известно забавяне на растежа в Китай при пребалансирането на икономиката му. Те са го планирали и в това, струва ми се, няма никакви изненади. Въпросът е има ли риск от по-рязък спад, отколкото прогнозират анализаторите. Събитията, на които станахме свидетели на финансовите пазари през август, според мен отчасти отразяват опасенията, че в Китай има опасност от спад на икономиката и вероятно съмнения, че политическите ръководители успяват да решават тези проблеми".

В речта си в Масачузетския университет в Амхърст Йелън отново обясни същността на тези проблеми, заявявайки: "Най-новите икономически и финансови събития в света извеждат на първи план опасността от това, че спадът на темповете на растеж може допълнително да окаже натиск върху икономическата активност в САЩ".

Комитетът по открития пазар на централната банка на САЩ много внимателно следи тези въпроси, отбеляза Йелън, подчертавайки: „В момента не очакваме последиците от неотдавнашните събития в американската икономика да се окажат достатъчно сериозни и съществено да повлияят на политиката ни“. Неочакваният трус в китайската икономика принуди централната банка на САЩ през септември да остави без промяна лихвите си, но има шанс да бъдат вдигнати до края на годината.

"Очаквам, че най-вероятно към края на годината ще бъде целесъобразно да бъдат вдигнати целите за лихвите по федералните фондове", каза в заключение Йелън.