Духовникът бизнесмен

Част от нашумелите през последните години инвестиционни планове на Хризостом Втори е бъдещият огромен туристически и курортен център Eden City /”Райски град”/ на западното крайбрежие на острова. Проектът е за 3.5 млрд. евро и в основата му е унгарски инвеститор. Той бе предложен през януари 2014 г., но „заседна” в противоречия между инвеститора и правителството. Архиепископът, който осигурява земята, дори се среща с министри, за да обсъди ускоряването на проекта. Той смята, че е наложително преговорите да завършат възможно най-скоро.

Според запознати голяма част от притежаваната от църквата земя се намира в окупираната от Турция северна част на острова. Обединението на страната може значително да увеличи нейните активи.

Благословията за политика

Ръководителят на Кипърската православна църква заема видно място и в политическия дебат в страната. Много от изказванията му са радикални и недемократични, коментират анализатори. Като например изразеното от него задоволство от влизането в парламента след изборите през месец май на двама депутати от крайнодясната националистическа ЕЛАМ. Като националистически се определят изказванията му срещу чуждестранните работници на острова, които според него са допринесли за високата безработица. Той смята и че православната църква трябва да осъди гей браковете и хомосексуализма.

В програмата на чуждестранните високопоставени гости, които идват на официални посещения на острова, винаги е включена среща при Негово Блаженство. През юли тази година архиепископът бе в Дамаск, където се срещна със сирийския президент Башар Асад. Хризостом се обяви за “вдигане на несправедливото ембарго” от страна на европейските държави срещу Сирия. 

Архиепископът често се среща с президента на страната, за да обсъжда хода на преговорите по Кипърския въпрос, в които той е твърд привърженик на връщането на турските заселници обратно в Турция. Заселник от Турция е и главният мюфтия на кипърските турци Талип Аталай, с когото Хризостом Втори излезе със съвместна декларация за мир и единство на острова. Той заплаши и че ще забрани на турските заселници от северната част на острова да идват в святото за тях Хала Султан Теке близо до Ларнака, ако режимът на кипърските турци пречи на провеждането на служби в църкви в окупирания полуостров Карпас. Въпросът е, че решението за тези поклонения е договорено и се дава от Министерството на външните работи на Кипър, а не от църквата.

През последните четири години Църквата на Кипър е помогнала на стотици бедни, болни и безработни, като е раздавала в тяхна подкрепа по повече от 1.5 млн. евро годишно, коментира в интервюто си архиепископът на Кипър Хризостом Втори.