Принципно монополът е нещо опасно, дори когато засяга безобидни неща като дъвките или връзките за обувки. Но я си представете монопол, който контролира една четвърт от прехраната на света - и с тенденция този дял да нараства.
Тъкмо такъв свръхгигант се роди, след като бе потвърдено поглъщането на Monsanto от Bayer - глобалните лидери съответно в производството на семена и на пестициди. Германската компания излезе с открита оферта за Monsanto през още май, като предложи по 122 долара на акция, или общо над 62 млрд. долара. Американците я отхвърлиха, но не можаха да кажат не на следващото, ревизирано предложение - вече на стойност 66 млрд. долара.
Това е само последният плясък от вълната консолидации в този сектор. Селскостопанските поделения на Dow Chemical и DuPont са в процес на сливане (на стойност 130 млрд. долара), а ChemChina купува швейцарската Syngenta за 43 милиарда долара (след като преди това швейцарците отхвърлиха оферта на Monsanto). Съвсем близък изглежда моментът, в който всички ключови решения за изхранването ни ще се вземат в три корпоративни заседателни зали. Само Bayer и Monsanto помежду си контролират целия процес от засяването до прибирането на реколтата на 280 земеделски продукта – от соя и царевица до свински пържоли.
Все пак, преди суперсделката да се случи, германците ще трябва не само да задоволят алчността на американците, но и да убедят някак собствените си акционери, много от които реагираха остро на новината. Причина за недоволството им отчасти са опасенията, че концернът рискува твърде много с толкова мащабно придобиване; но най-вече фактът, че обект на това придобиване е компанията с най-зловеща репутация в света.
Monsanto измина дълъг път от 50-те години, когато бе един от водещите производители на пластмаси в Америка и печелеше симпатии с опитите да проектира "домовете на бъдещето", до днес, когато има съмнителната чест да е една от трите компании с най-лоша репутация на планетата.
Според т. нар. “reputation quotient”, изчисляван от социологическата агенция Harris Poll, Monsanto се нарежда на трите последни места заедно с BP (виновник за колосалния петролен разрив в Мексиканския залив) и Bank of America, и зад замесената в колосални скандали в Близкия изток Halliburton.
Защо се случи това? Как така някогашният символ на прогреса и иновациите днес има славата на безскрупулна, алчна до безразсъдство корпорация? Обяснението е отчасти в някои маркетингови грешки на Monsanto и отчасти - в твърде фанатичния тон, с който се водят споровете около новите технологии в селското стопанство (начело с генното модифициране).


В България неравенството расте след края на трудовия път: разликата в заплатите е 12%, а при пенсиите – 19.4%
Анатомия на дигиталната ера: Как смартфоните променят човешкото тяло и гръбначния стълб
България с най-силен ръст на производството в сектора на услугите в ЕС
Десетки свободни работни места за учители във Варна, кои са най-търсени
Проф. Георги Вълчев: Имаме проблем с учебниците, учениците не ги разбират
Сривът в технологичния сектор се задълбочи, петролът скочи
САЩ нанeсоха удари по Иран и блокираха продажбите на петрол
Кен Бърнс: Историята на Америка има значение във времена на разделение
Панета: Много е важно САЩ да има силни отношения с Турция
Панета: Не знам дали Путин може да издържи още
Стандартно BMW M2 победи екстремното M2 CS на „Нюрбургринг“
Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове
Как работи хиперболичното въздушно окачване
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
Невероятен епизод от Втората световна война: Брадва срещу нацистки танк
Никити на Халкидики е на час и половина от Солун, превръща се в новата Ривиера
България дължи по договора с "Боташ" 360 млн. долара


преди 9 години по скоро това окрупняване е пробелм и задаващия се монопол, а не мита че гмо-то било отровно или там квото и да е отговор Сигнализирай за неуместен коментар