Новият път на коприната - път към прогреса или към разрушението

Наскоро стана ясно, че Европейският съюз (ЕС) ще се стреми към по-стриктен контрол на чуждите придобивания на европейски компании. Този ход идва на фона на нарастващата загриженост за притока на китайски инвестиции в европейския производствен, енергиен и инфраструктурен сектор, пише в свой анализ онлайн изданието EuObserver.com.

От 2013 г. насам Пекин хвърля страшно много усилия за разгръщането на своя Нов път на коприната. Инициативата обхваща над 900 млрд. долара планирани инвестиции в инфраструктура в Централна и Южна Азия, Близкия Изток и Централна и Източна Европа.

Зад всички тези пари, които идват в Европа, обаче стоят някои сериозни стратегически притеснения.

В това отношение Новият път на коприната трябва да се разглежда като инструмент, който допринася за устойчив икономически растеж у дома - нещо, което китайското лидерство счита за важно условие за вътрешната стабилност.

Китайските инвестиционни интереси в Централна и Източна Европа изглеждат силно свързани с текущите възможности за приватизация, включително широкомащабни инфраструктурни проекти и възможности за обществени поръчки. Това не винаги обаче съответства на вътрешните приоритети в приемащите страни.

Вече има нарастваща разлика в очакванията, като се има предвид, че страните от Централна и Източна Европа искат основно да увеличат собствения си износ и да привличат инвестиции в индустрията. Броят на китайските инвестиции, които създават и работни места, обаче поне досега е малък.

Европа изглажда се опитва да изпрати на Китай съобщение, че ще трябва да играе по правилата, посочва изданието. И това не е без причина. Съществуват въпроси относно степента, до която се твърди, че Китай спазва европейските правила и стандарти, когато разгръща инвестициите, свързани с Пътя на коприната.

Разследването на Европейската комисия (ЕК) за тръжната процедура около високоскоростната железопътна линия Белград-Будапеща е добър пример в това отношение.

Степента, в която страните се интересуват от този проблем, се разкри по време на двудневната среща на високо равнище за Новия път на коприната, която се проведе в Пекин през май тази година. Франция, Германия, Естония, Гърция, Португалия и Великобритания бяха сред страните, които отказаха да се присъединят към окончателното комюнике на срещата заради опасения за липса на прозрачност по отношение на обществените поръчки и социалните и екологичните стандарти.

Министърът на икономиката на Германия предупреди, че „са необходими повече гаранции от страна на Пекин за свободната търговия, опазването на околната среда и условията на труд преди ЕС да може да подпише съвместно изявление за китайската търговска инициатива".

За да подкрепи инициативата, Китай отделя големи суми пари за страните по предложения маршрут. Макар че понякога те се отпускат при „меки“ условия, кредитите по невнимание водят до увеличаване на тежестта на дълга на тези страни.

Като се има предвид, че повечето страни от Западните Балкани и бившото съветско пространство имат дефицит по текущата сметка, на тях ще им е трудно да изплатят тези дългове, особено ако проектите служат предимно на вътрешния дневен ред на Китай и имат съмнителна икономическа обосновка за самия регион.

В допълнение към потенциално отрицателния ефект върху икономическата стабилност притокът на китайски компании ще засили трудностите, свързани със създаването на национална индустриална база за тези нации, пише в анализа.

Също така трябва да се подчертае, че чрез тези заеми Китай ще може да упражни натиск, ако тези държави се окажат в затруднение. И за това има и достатъчно примери, например Венецуела.

От години Пекин предоставя заеми на Венецуела и сега, когато президентът на страната Николан Мадуро има тежък проблем за разрешаване, Китай отказва да преговаря за дълговете.

Изкушението да се престъпят правилата за обществените поръчки е особено голямо в държавите от Западните Балкани, колкото и те да се стремят към членство в ЕС. Това е от полза и за страни като Русия и Турция, които се стремят да използват историческите и културни връзки в региона и да подкопаят процеса на европейска интеграция, допълва се в анализа.

Като се има предвид, че икономиките на Западните Балкани - в частност Сърбия, Босна и Херцеговина и Албания, са уязвими на икономически шокове и имат негативен търговски баланс с Китай, Европа вероятно е изправена пред експлозивен политически и финансов коктейл, заключава изданието.