Десет години след падането на Lehman расте делът на сенчестото банкиране

Десет години след избухването на финансовата криза, предизвикана от срива на Lehman Brothers Holdings Inc., мнозина твърдят, че комбинацията от научени уроци и регулаторни мерки е направила банките много по-защитени от срив, отколкото когато и да е било преди.

Въпреки това нараства частта от финансовата екосистема както по размер, така и по важност, която може да бъде определена като сенчесто банкиране, където няма нито прозрачност, нито регулации, пише Bloomberg в свой анализ по повод десетата годишнина от фалита на Lehman Brothers.

Странното е, че това отчасти е умишлено. Една от основните цели на регулациите, които се появиха след финансовата криза, бе да предпази банките от сривове, ограничавайки най-големите от рискови видове търговия и банкиране. Този бизнес бе оставен за група финансови фирми, за които се смяташе, че са прекалено малки, за да са от значение.

И тази схема проработи. Но десетилетие по-късно ситуацията е още по-лоша – пазарът е още по-непрозрачен и потенциално дестабилизиращ, както системата от извънборсови деривати, които скриха трилиони долари опасни заеми в навечерието на финансовата криза.

Погледнете директното кредитиране – един от най-горещите сектори на Wall Street в момента. В края на 2007 г., когато Lehman Brothers все още беше жив, но нещата не вървяха по план, общата сума, отпусната от небанкови институции, беше малка, може би няколко милиарда долара. Сега частните капитали, хеджфондовете, както и други специализирани фирми се надпреварват да стартират механизми, които отпускат средства директно на компании с високо ниво на ливъридж, ниско кредитно качество и често за финансиране на изкупувания.

Инвеститорите, които виждат възможност за двуцифрена възвръщаемост, искат да се възползват от нея, а единичните заеми могат да достигнат до 1 млрд. долара. Целият пазар на частен дълг е достигнал 754 млрд. долара, по данни на изследователската фирма Preqin.

Директното кредитиране представлява около една трета от тази сума, но е и най-бързо нарастващата част, привличайки 45 млрд. долара допълнителни инвестиции само от началото на тази година.

Това обаче е значително по-малко от 10-те трилиона долара в ипотечни кредити, които притежаваха американците преди десетилетие. Но рисковата част, основният виновник за кризата с имоти, беше в размер на само 1,3 трлн. долара, въпреки че това не включваше всички деривативни инвестиции, които бяха обвързани с рисковите ипотеки, разпалващи проблемите.