Днешен Китай никога няма да бъде глобална суперсила

Китай иска да бъде суперсила, или дори глобалната суперсила, до средата на века, пише за Financial Times Чарлз Партън, старши сътрудник в Royal United Services Institute и съветник към Камарата на общините по въпросите на Китай.

Това означава столетната цел, поставена от президента Си Дзинпин – да се превърнем в „силна, демократична, цивилизована, хармонична и модерна социалистическа страна” до 2049 г., когато е стогодишнината от основаването на народната република.

Това обаче няма да се случи. Незаисимо дали използвате оригиналната дефиниция за суперсила (притежаването на превъзхождаща военна мощ и способността тя да бъде упражнявана глобално) или я разширите (включвайки икономическа, политическа, културна и интелектуална сила), това, което има значение, е дългосрочният капацитет да се плаща за всичко това.

Разходите на Китай в момента са малко в сравнение с това, което страната би трябвало да понесе в продължение на десетилетие като суперсила. Нейните военни разходи са доста по-ниски от тези на Америка. Във вътрешен план се твърди, че разходите за установяване на стабилност и контрол са по-големи от бюджета на Народната армия за освобождение. Застаряващото население от 1,4 млрд. души изисква всеобхватна система за социална сигурност. Разходите за възстановяване на екологичната среда са умопомрачителни.

Дори САЩ да спрат да растат икономически, Китай ще трябва да отчита по 6% ръст годишно до 2049 г., за да се изравни с тях по доход на човек. Такава постоянна норма на растеж не е постигал никой.

Китай се движеше икономически в задънена улица и имаше нужда да намери нов път. Затова и през 2013 г. Си Дзинпин стартира своята програма за реформи, заявявайки, че тогавашният икономически модел е „некоординиран, небалансиран и неустойчив” – думи използвани по-рано от бившия премиер Уън Дзябао и повторени от члена на политбюро Янг Джиечи през 2017 г., когато национална комисия описа прогреса в реформите като минимален.

Днес Rhodium Group оценява реформите като зачатъчни. Това не е изненадващо. Има противоречие в сърцето на реформата между ленинската нужда да се удържат лостовете на икономическата сила (да се избегне прерастването на икономически интереси в политически) и даването на повече свобода на пазарните сили.

Извън реформата има три препятствия пред дългосрочния икономически растеж на Китай.