МВФ може би променя курса

Гопитат също спомена за обстоятелствата, при които „валутната интервенция може да се превърне в желана част от политическия микс в моменти на стрес“, отстъпвайки от някогашната пълна подкрепа на фонда за свободно плаващи валути.

Други идеи също се въртят из Вашингтон, като нараства подкрепата както за системни мерки, като ливъридж и лимити за ликвидност както за банките, така и за небанковите кредитори. Възникава и въпросът дали инфлационното таргетиране на централните банки трябва да бъде толкова строго отстоявано, както някога беше.

Мисленето на Гопитат изглежда е повлияно от теорията на „доминиращата валутна парадигма“, която се прилага, когато, както все по-често се случва, по-голямата част от износа на дадена държава се ценообразува в долари или евро, а не в собствената й валута.

При този сценарий обезценяването на валутата може да загуби своята сила за стимулиране на растежа, тъй като вече не увеличава експортната конкурентоспособност. Обезценката обаче запазва своите отрицателни ефекти, като например повишаване на разходите за обслужване на дълга в чуждестранна валута.

МВФ вероятно ще подходи внимателно. Той е предпазлив в подкрепата си за критиците на онези правителства и централни банки от развиващите се държави, обикновено страни износителки и вносителки на стоки, които в момента практикуват икономическа ортодоксалност.

Един икономист от развиваща се икономика във водеща банка, който подкрепя преосмислянето на политиката на МВФ, каза, че от десетилетия фондът „е виновен за фундаментализма относно капиталовата сметка“.

Той вижда държавите от Югоизточна Азия, като Тайланд, Индонезия, Виетнам и Малайзия, които използват капиталов контрола и валутната намеса, като катализатори на промяната.

„Тези правителства казаха на МВФ: Вие от 30 години говорите да поддържаме отворени капиталовите сметки, но не работи, нали? Ние сме тези, които растат и не правим това“, казва той.

Този подход ни навежда към Китай, а не към САЩ. „Вашингтонският консенсус даде интелектуално влияние на САЩ“, добавя икономистът. „Колко близо сме Китай да постигне същото? Тази интегрирана рамка на политиката ме кара да мисля, че сме близо до това", допълва той в анализа си.

Последицата от подобна промяна е, че ценообразуването на активите на развиващите се икономики може да се определя по-малко от фундамента и повече от макроикономически и политически съображения.

Освен това, ако валутната интервенция се нормализира, шансовете някой ден недоволен американски президент да последва примера трябва да бъдат повишени. Предвид господството на долара в глобалната търговия, доминиращата валутна теория сочи към една страна, която може да спечели повече от която и да е друга от по-слаба валута - САЩ.