МВФ може би променя курса

Развитите икономики отбелязаха десетилетие на незавиден икономически растеж след световната финансова криза. Последното нещо, от което се нуждае светът, е същото да сполети и развиващите се икономики, пише Стив Джонсън за Financial Times. 

Дейвид Липтън, първи заместник-управляващ директор на МВФ, казва, че едно от основните опасения на фонда е, че ниската инфлация в развития свят може, чрез капиталовите потоци, „да се разпространи по нежелан начин към развиващите се икономики и да доведе до тяхната стагнация“.

„Много от тези страни са обезпокоени от това как ефектите от политиките в развитите държави водят до известна загуба на контрол върху техните икономики.“ Той се съмнява дали политики като валутната интервенция могат да бъдат използвани за „компенсиране на този трансмисионен механизъм“.

Току миналия месец кредитната агенция Fitch Ratings предупреди, че има негативно мнение за банките от развиващите се пазари, отчасти защото ниските лихви оказват натиск върху техните маржове.

Липтън казва, че МВФ е започнал в началото на тази година дискусия по тази тема както с развитите, така и с развиващите се икономики, използвайки различни комбинации от политики, въпреки че все още не е стигнал до „твърди заключения“, добавяйки: „Ние не сме променили подхода си, но ще включим това, което научаваме от нашите казуси.“

Неговите коментари се основават на постепенна промяна в мисленето на МВФ, след като фондът се отдалечава от мирогледа на Вашингтонския консенсус за свободно плаващи валутни курсове и противопоставяне на капиталовия контрол, който доминираше мисленето му от десетилетия.

След световната финансова криза, когато много развиващи се икономики изпитваха прилив на капитали, фондът заяви, че „при определени обстоятелства мерките за управление на капиталовите потоци могат да бъдат полезни“. Най-новото мислене на МВФ изглежда отива по-далеч.

Гита Гопинат, главният икономист на МВФ, очерта някои от своите мисли по време на годишната среща на централните банкери в Джаксън Хоул през август, излагайки аргумента за интегрирана рамка на политиката.

Развиващите се страни рискуват да станат свръхзадлъжнели в резултат на притока на капитали, който намалява разходите по заемите. За някои такива държави, казва Гопитат, предварителното моделиране на МВФ заключи, че „капиталовият контрол е подходящият инструмент за справяне с проблема с прекомерното заемане и той трябва да се прилага като разумна политика в нормални времена, преди да настъпят шоковете от дълговите ограничения”.

Използването на израза „в нормални времена“ подсказва, че поне за някои държави МВФ се насочва към одобряване на капиталов контрол на полу-постоянна основа, а не само при спешни случаи.