Коронавирусът разкрива рисковете от финансовия ливъридж

Кризите разкриват крехкостта. Тази не е изключение. Освен всичко друго, коронавирусът разкри крехкостта във финансовата система. Това не е изненадващо. Както преди, разчитането на високия ливъридж като вълшебно средство за повишаване на печалбите доведе до частни печалби и публични спасителни мерки. Държавата, под формата на централни банки и правителства се наложи да спасява финансите в гигантски мащаби. Тя трябваше да го направи. Трябва да се поучим от това събитие. Миналия път бяха банките. Този път трябва да погледнем и към капиталовите пазари, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Последният доклад на МВФ за глобалната финансова стабилност описва шоковете: спадащи цени на акциите, растящи рисковие при спредовете по заемите и потъващи цени на петрола. Както обикновено имаше полет към качествените активи. Ликвидността пресъхна дори на традиционно дълбоките пазари. Инвеститорите с голям ливъридж бяха изложени на силен стрес. Натискът относно финансирането на развиващите се икономики беше особено ожесточен.

Мащабът на финансовото разстройство отразява отчасти размера на икономическия шок. Той е и напомняне за това, на което ни учеше покойният Хаймън Мински: дългът причинява нестабилност. След световната финансова криза задлъжнялостта продължи да нараства. По-специално, задлъжнялостта на нефинансовите компании се повиши с 13 процентни пункта спрямо глобалния БВП между септември 2008 г. и декември 2019 г. Задлъжнялостта на правителствата, които поеха голяма част от тежестта след финансовата криза, скочи с 30 процентни пункта. Това пренасочване на бремето върху раменете на правителствата сега ще се случи отново, в огромен мащаб.

Докладът на МВФ прави ясен обзор на уязвимостите. Значителни рискове идват от мениджърите на активи, които са принудени да продават, части от нефинансовия корпоративен сектор с голям ливъридж, някои развиващи се страни и дори някои банки. Въпреки че последните не са в центъра на проблема, причините за безпокойство остават въпреки скорошното им укрепване. Този шок, според доклада, вероятно ще бъде още по-силен, отколкото се предвижда в стрес тестовете на МВФ. Банките остават институции с голям ливъридж, особено ако използваме пазарни оценки за активите. Както се отбелязва в доклада: „Средната им пазарна капитализация е по-висока, отколкото през 2008 г. само в САЩ.“ Шансовете банките да се нуждаят от повече капитал не са малки.

Именно капиталовите пазари са в основата на тази сага. Разкриват се конкретни истории. Банката за международни разплащания (БМР) проучи един странен епизод в средата на март, когато пазарите за референтни държавни облигации изпитаха изключителни смущения. Това се случи поради принудителната продажба на ДЦК от инвеститори, които искаха „да използват малки разлики в доходността чрез използване на ливъридж“. Това е типът „дълга-къса стратегия“, станала прословута след фалита на фонда Long Term Capital Management през 1998 г. Освен това е стратегия, уязвима към нарастващата волатилност и намаляващата ликвидност на пазара, които причиняват загуби от преоценяването с пазарните стойности. Тогава, когато настъпи марджин изискването, инвеститорите са принудени да продават активи, за да погасяват заемите.