Настъпва ли ера на ново икономическо мислене?

Най-дълбоките икономически кризи често раждат ново икономическо мислене. Голямата депресия доведе до кейнсианската макроикономика. Втората световна война бетонира подкрепата за социалната държава и смесената икономика. Инфлацията през 70-те и петролните шокове тласнаха идеите за свободния пазар.

Би трябвало да очакваме пандемията от коронавирус, която представлява най-големият мирновременен икономически срив, който помним, също да доведе до големи промени в консенсуса относно добрата икономическа политика. За да усетите посоката на промяната, погледнете този блюстител на икономическата ортодоксалност, Международният валутен фонд, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Всяка година в навечерието на своите годишни срещи - форумът 2020 е напът да започне - МВФ публикува „аналитичните глави“ на своите водещи публикации. Прогнозите за растежа, публикувани на срещите, са това, което ще влезе в заглавията. Но фундаменталните анализи често дават по-задълбочена представа за променящите се икономически условия и изменящите се реалности при изготвянето на икономическите политики.

Икономистите от фонда едва ли са в челните редици на радикализма, но често са показвали пътя, по който някогашните световни икономически елити са готови да поемат. През последното десетилетие изследванията на МВФ дадоха основания на властите за промени в съществуващия консенсус (а и в предишните възгледи на фонда), като например одобрение на капиталовия контрол и повишаване ефективността на фискалните стимули. МВФ понижи оценката си за вредата, която очаква от високия държавен дълг. Във всеки от случаите санкцията на МВФ улесняваше правителствата да променят политиката в указаната посока.

И така, какво мисли фондът днес? И трите последни аналитични глави заслужават внимание. „Фискалният монитор” на фонда анализира публичните инвестиции, които намаляват от началото на хилядолетието. Изследователите на МВФ установяват, че те са особено мощни в несигурни времена, при положение, че са добре насочени. Най-поразителният ефект от тях е засилването на желанието на частния бизнес да инвестира: увеличаването на публичните инвестиции с 1% от брутния вътрешен продукт вдига частните инвестиции с повече от 10%.

Двете аналитични глави на „Световните икономически перспективи” включват икономическият ефект от карантината и изменението на климата. Важна констатация е, че доброволното социално дистанциране може да бъде също толкова голяма спирачка за икономическата активност, колкото и правителствените блокади. Както се казва в доклада, това „предполага, че премахването на блокадите може да доведе само до частично възстановяване на икономическата активност, ако рисковете за здравето продължават... Това откритие предупреждава да не се вдигат преждевременно блокадите с надеждата за бърз икономически отскок."

Освен това анализаторите оценяват, че ползата за общественото здраве от блокадите е много по-голяма, когато те са въведени рано (докато нивата на инфекция са ниски) и затегнати бързо, а не постепенно. В резултат на това „концепцията“ за баланс между общественото здраве и икономиката „трябва да бъде преразгледана“, според МВФ. Ранното и бързо блокиране може да бъде най-добро и за икономиката.

Подобен аргумент е изложен в третата глава, която констатира, че „целта за намаляване до нула на нетните въглеродни емисии до 2050 г. във всяка страна може да бъде постигната чрез всеобхватен политически пакет, благоприятен за растежа (особено в краткосрочен план)“. С други думи, няма компромис нито между здравето и благосъстоянието, нито между декарбонизацията и растежа.

Предпочитаният микс от политики на МВФ включва субсидии за възобновяеми енергийни източници, зелени публични инвестиции, рязко покачване цените на въглерода и директен трансфер на приходите от въглеродните данъци към домакинствата, който да компенсира най-бедните от тях заради по-скъпия въглерод. Този подход на „въглероден данък и дивидент“ вече получава подкрепа от зелените партии в много държави, от френски и германски правителствени икономически експерти и високопоставени републиканци в САЩ. Одобрението на МВФ със сигурност означава, че това е идея, чието време е дошло.

В тези анализи има една обща тема. Те опровергават нещо, което се смяташе за обичайно: че правителствената намеса в икономиката, макар и с добри намерения, винаги идва с цената на загубени ефективност и растеж. Това не означава, че държавата трябва да бъде по-голяма, а че публичният и частният сектор имат не толкова противоположни интереси, колкото се предполагаше в продължение на десетилетия при изготвянето на икономическата политика.

След 1945 г. водещото допускане първо беше, че държавата знае най-добре, а после - че частният сектор знае повече. Напът сме да разбием и двете в полза на икономически мироглед, основан върху намирането на начини, по които правителствената намеса може да насочва частния сектор към по-добри резултати. В този смисъл икономическото планиране и активната държава се завръщат.