Европейските политики, които няма да бъдат същите след COVID

Пандемията донесе съществени проблеми в различни области от живота на хората, но същевременно тя е и възможност за промяна, понякога в сектори, които отдавна я чакат. От Европейския парламент са изготвили доклад, в който посочват няколко от най-важните промени в европейските политики.

На първо място това е здравеопазването. Коронавирусът повече от всякога показа проблемите в здравния сектор на Европа и доказа нуждата от обща политика в тази област, пише в документа. Досега Европейският съюз няма единна политика в здравеопазването, освен една програма, насочена срещу раковите заболявания, разработена през 1985 година. Досега здравната политика си беше основно национална отговорност.

Сега коронавирусът припомни на повечето европейци хигиенните навици, но и много по-важното - научи ги да търсят информация, да проверяват и отсяват фалшивите новини. Кризата пък показа, че здравната система на Европа, с всичките проблеми, има капацитет да се справи с най-тежката си криза в модерните времена. До голяма степен това се дължи и на лекарите, които загърбиха своето здраве и лекуваха заразените.

Въпреки ограничените си възможности за реакция ЕС всъщност успя доста бързо да се организира и гарантира на своите членове достъп до медицинско оборудване, подкрепи финансово проекти за създаване на ваксина и лечение на COVID.

През пролетта страните си помагаха, дарявайки си нужно оборудване и консумативи, а някои дори приеха пациенти на интензивно лечение в своите болници, когато се изчерпа капацитетът в съседните държави.Това се вижда и днес по време на втората вълна на разпространение на вируса.

Устойчиво възстановяване

Коронакризата предизвика съществено намаляване на емисиите въглероден диоксид (СО2), но то бързо ще бъде забравено след възстановяването на икономиката. След почти три десетилетия на преговори за ограничаване на щетите за околната среда емисиите парникови газове засега растат непрекъснато. Има само два периода, в които се вижда известно намаление - по време на финансовата криза през 2008 година и сега, по време на пандемията.

Цената на климатичните промени обаче е висока - суши, придружени с наводнения в други региони, високи температури и горски пожари, топящи се ледове и покачване на водното равнище.

Сега пандемията намали емисиите с около 17% и сред останалите ползи за околната среда се вижда и подобряване на качеството на въздуха. Но това е факт поради намалената социална и икономическа активност. Работата от дома спестява трафик, а видеоконферентните връзки намалиха значително бизнес пътуванията. Но това не е устойчиво намаление и е на висока цена - загуба на работни места и на свободата на придвижване, една от основните европейски ценности, посочва докладът на ЕП.

В опит да се възстанови европейската икономика ЕС отпуска трилиони евро и тези средства могат да бъдат насочени към зелени технологии, които да ускорят въглеродната неутралност на Стария континент. Пандемията създава и нов начин на живот - виртуални класни стаи, видеоконференции и т.н., който също е в състояние да помогне на околната среда. Дигиталните срещи например спестяват емисиите от ежедневното пътуване до работното място, както и от бизнес пътуванията.

Новото нормално

COVID промени начина на живот и работа на мнозина. Работата от дома стана често срещана - през април 37% от европейците са работели от домовете си, като този процент е достигал до 60 на сто във Финландия. Домашният офис води и до нестандартното работно време и форма на работа. Често хората работят в онлайн платформи по големи проекти, които не признават граници и часови зони. Това прави особено търсени уменията за работа с информационните технологии, но и поставя отново въпроса за баланса между личното и работното време. 

На изпитание отново са подложени жените, най-малкото защото голяма част от тях всъщност са в битката на първа линия срещу коронавируса - 75% от здравните работници в Европа са жени.

Алтернативното образование

Преди пандемията като цяло домашният офис беше по-скоро изключение, но пък за някои професии - често срещана практика. За сметка на това нито една държава в ЕС не беше подготвена за дистанционното обучение на децата. Кризата показа проблемите за децата със специални образователни потребности и като цяло бариерите пред онлайн образованието - липсата на комуникация между учителите и власите, между децата, както и липсата на достатъчно дигитални умения.

Повечето учители, родители и ученици се сблъскваха за първи път и експериментираха с огромния брой приложения, които дават възможност да се проведе учебен час онлайн. Това показа нуждата от реформиране на сектора и влизането му в 21 век, посочват авторите на анализа. Постигнатото пък може да бъде от голяма полза в бъдеще, например при курсове за повишаване на квалификацията на служителите.

Реиндустриализацията на Европа

От 90-те години на миналия век масово компаниите от ЕС започнаха да пращат своето производство в трети страни, където разходите са по-ниски - основно Азия и по-специално Китай. Затварянето покрай пандемията обаче показа тежък проблем - промишлеността в Европа започна да страда от липсата на внос от Китай още през февруари. Това се отнасяше включително и за медикаменти, чести животоспасяващи.

Затова и ЕС ще трябва да помисли как да привлече отново тези компании, подгонени от високи данъци или различни допълнителни разходи. Общността например е лидер в редица области, сред които зелените технологии и технологиите с висока добавена стойност и именно те могат да се окажат от решаващо значение при реиндустриализацията и връщането на етикета "Made in the EU".