Кой ще поведе света в декарбонизацията до средата на века?

Джо Байдън обеща, че първият му ход като президент на САЩ ще бъде да се присъедини отново към Парижкото споразумение за измененията на климата, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.

Не Париж обаче вече е мястото на действие. По-скоро става въпрос за това кой ще определи правилата за декарбонизирането на света до средата на века.

Съгласно споразумението от Париж от 2015 г. страните се задължават да ограничат глобалното затопляне до доста под 2 градуса по Целзий чрез определяне на доброволни цели. Засилва се натискът над държавите да повишат тези цели преди срещата на върха по климата COP26 в Глазгоу следващата година. Това е очевидно, тъй като лидерите бързат да обявят целта си за нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. Тази цел е определена от Зелената сделка на ЕС, Великобритания, Япония и Южна Корея и Байдън също иска да я възприеме за САЩ. Китай си поставя срок 2060 г. за изпълнението ù.

Все повече световни икономики правят такива обещания. Сега предизвикателството преминава отвъд определянето на целта и всъщност е свързано със създаването на свят без емисии.

Това е „преминаване от дипломация за климата към дипломация за зелена сделка“, казва Лорънс Тубиана, ръководител на Европейската климатична фондация и един от съставителите на Парижката сделка.

Програмите за зелената сделка, насочени към изтласкване на вредните емисии от всяка част на икономиката, трябва да бъдат широко копирани, за да отговорят на глобалните климатични цели. ЕС вече започна, но „това трябва да се случи в САЩ, това трябва да се случи в Китай, това трябва да се случи в Индия и Париж може да даде някакъв тласък, но Парижкото споразумение не може да принуди страните да го направят“, допълва Тод Стърн, американски пратеник за климата по време на администрацията на Обама, който не е част от кампанията на Байдън и преходната администрация.

Регулаторно съперничество

Избирането на Байдън и неотдавнашното обявление на Китай за нетни нулеви емисии създадоха тристранна надпревара с Европа за определяне на условията на следвъглеродната икономика в световните стандарти за търговията, финансите, енергетиката, селското стопанство, отпадъците.

ЕС, като най-големият единен пазар в света, ще се опита да диктува „новите пазарни правила" и „как инвестираме в бъдещето", казва Тубиана. Предизвикателството за ЕС ще е да се движи достатъчно бързо, за да води и лидерството му да е непреодолимо, допълва Дженифър Толман, политически съветник в екологичния мозъчен тръст E3G.

Този начин на мислене отеква в коридорите на изпълнителната власт на блока. „Светът се движи все по-често в същата посока ... Трябва да предложим работещия модел на декарбонизирана, конкурентна икономика и проспериращо общество“, коментира Мауро Петричоне, който ръководи климатичния отдел на ЕК. По думите му трябва да изградим съюзи и партньорства.