Дългът на Белгия може да се окаже опасен

Бюджетната ситуация в Белгия е изключително лоша от известно време насам. С коронавируса нещата бързо се влошават още повече, пише онлайн изданието Politico.eu.

Държавният дълг на Белгия беше един от най-високите в Европейския съюз (ЕС) и преди пандемията. Страната освен това беше без постоянно правителство в продължение на почти две години - новата администрация се събра едва през октомври.

Сега новото белгийско правителство е изправено пред дилема заради възстановяването от икономическия шок, причинен от здравната криза. То трябва да харчи, за да подкрепи икономиката заради въздействието на пандемията, но въпросът е как да го направи, без да увеличи и без това растящия дълг.

Белгия не е единствената държава от ЕС, която се бори с това положение. Като първи отговор на пандемията всички правителства на ЕС разхлабиха кесиите, за да спрат икономическия срив, насърчени и от Европейската комисия (ЕК), която премахна ограниченията за дълга и дефицита и забраните за държавна помощ.

За Тома Дермин, 34-годишния белгийски държавен секретар, който отговаря за плана за възстановяване на страната, Европа е в кейнсиански момент par excellence. Всички показатели оправдават съживяването на икономиката чрез инвестиции, казва той, „стига да не харчим волю-неволю за почти всичко, а да концентрираме инвестициите в проекти, които имат максимален стимулиращ ефект“.

Този път обаче може да се окаже опасен за Белгия, по-опасен, отколкото за другите страни от ЕС. Със съотношение на публичния дълг към БВП от 115% Белгия е сред най-задлъжнелите страни в Европа, заедно с Гърция (187%), Италия (149%) и Португалия (126%), според данните на Евростат за второто тримесечие.

Първият проблем за Белгия е, че бюджетът на страната вече се е изплъзнал от релсите отпреди пандемията. Дефицитът на правителството през първото тримесечие на 2020 г. се увеличава повече от която и да е друга държава от ЕС, освен Малта.

Когато пандемията удари страната, Белгия беше в политическа безизходица, като никой не се чувстваше отговорен за това кой ще плаща сметките в по-дългосрочен план. Това доведе до широк спектър от мерки за харчене, за да подкрепи икономиката през първата вълна на коронавируса.

Новосъздаденото белгийско правителство, крехка коалиция от седем партии, сформирана през октомври, няма да предприеме никакви драстични мерки, за да върне бюджета в релси, тъй като първият приоритет е борбата с пандемията и необходимостта от икономическо възстановяване. В допълнение към това различните белгийски правителства - на федерално и регионално ниво - все още се надпреварват да раздават бюджетни средства.

В държава, където девет отделни министри отговарят за здравето, подреждането на приоритетите често е главоболие. Когато белгийският федерален министър на здравеопазването Франк Ванденбрук обяви бонус за медицинския персонал от болниците, които са федерална компетентност, това засили натиска върху регионалните правителства да направят същото за медицинския персонал, работещ в домове за възрастни хора (които са регионална компетентност).

Тази вътрешна конкуренция доведе до увеличаване на съотношението на дълга на страната до 116,5% от БВП през ноември, а икономистите бият тревога. Белгийската национална банка отбеляза опасно високото ниво на дълга и Европейската комисия (ЕК) издаде подобно предупреждение, като цитира данните отпреди пандемията. Това беше същият призив за предпазливост, отправен към южните страни като Франция, Гърция, Италия, Португалия и Испания, което разочарова фламандските националисти, които не са част от новото федерално правителство.