Дългът на Белгия може да се окаже опасен

„Трябва да се стремим да приличаме повече на страните от Северна Европа, що се отнася до бюджетната ортодоксалност“, коментира Сандер Луунс, депутат от фламандските националисти. „За да стане по-лошо, настоящите изчисления на правителството са твърде оптимистични, тъй като те не вземат предвид икономическите последици от Brexit или неизбежните разходи за ваксините срещу коронавирус. Бюджетната ситуация през следващата година ще бъде дори по-лоша, отколкото Комисията подозира“, смята той.

Поради тази деликатна бюджетна ситуация правителството има по-малко свобода да харчи, за да ускори възстановяването. „Не можем просто да оставим бюджета да излезе от релси“, казва Петер Тимерманс, „Вместо да разчита твърде много на държавни заеми, Белгия трябва да обмисли активирането на частните спестявания и да убеди гражданите да инвестират повече в икономиката, за да подпомогнат възстановяването“, посочва той.

Въпреки че увеличаването на нивото на дълга на страната може да не е идеалният вариант, алтернативата на структурните икономически щети е по-лоша, допълва Герт Пеерсман, професор по икономика в университета в Гент.

„Трябва да се фокусираме по-малко върху нивото на дълга и повече върху това, за което вземаме пари назаем“, допълва той. „Еднократните разходи за подпомагане на икономиката да преодолее този труден период са добри. Необходими са интелигентни инвестиции за подобряване на производителността. Използването на извънредните обстоятелства за заемане на повече пари за повтарящи се разходи обаче, например за увеличаване на пенсиите или по-високи заплати за медицинския персонал, ще доведе до структурни бюджетни проблеми в дългосрочен план“, подчертава той.

Шантал Кегелс, експерт, работещ по белгийския план за възстановяване, смята, че тъй като по-голямата част от финансирането на този план ще бъде под формата на европейски безвъзмездни средства, а не заеми, следователно той няма да увеличи публичния дълг. Парите на ЕС "също така ще позволят бързо връщане към растеж и следователно трябва да доведат до стабилизация, а след това до намаляване на съотношението на дълга", добавя тя.

Намирането на този баланс лежи върху плещите на Дермин - млад, обещаващ политик от френскоговорящите социалисти. Той трябва да мотивира всяка от седемте партии в коалиционното правителство. Той трябва да приведе и регионалните правителства на Белгия в съответствие, тъй като Европейската комисия очаква само едно национално предложение от Белгия. Това означава той да работи заедно с фламандските националисти, които ръководят правителството на Фландрия и чиито икономически рецепти са обратните на собствената му партия.

Предстоящият краен срок - април 2021 г., оказва натиск върху преговарящите партньори, тъй като няма време за губене. Срокът служи за ускоряване на работата и избягване на блокажи, които биха продължили твърде дълго, смята Дермин. "В края на краищата, целият смисъл на възстановяването е ... да се модифицира двигателят, така че да работи по-добре“, коментира той.

Белгия се надява да получи до 5,15 млрд. евро от фонда за възстановяване на ЕС, от които Фландрия вече е поискала 3 млрд. евро. За да получи тези пари, страната трябва да се увери, че националният й план за възстановяване е достатъчно зелен, за да се приведе в съответствие с целите на Комисията за климата. Това не е лесна работа, тъй като фламандските националисти са скептични към климатичните амбиции на ЕС.

Европейските пари са изключително важни за Белгия, като се има предвид липсата на бюджетна позиция. „Определено разчитаме на парите от ЕС“, казва държавен служител. „Подготвяме се за вътрешната дискусия, особено относно климата“, допълва източникът на медията.

Дискусията ще е много политическа, предупреждава Тома Дермин. Той е уверен обаче, че ще се намери решение и планът за възстановяване ще стане по-добър благодарение на приноса от различните региони.