Очевидно на Германия ѝ липсват няколко умения, за да поеме уверено ролята на икономически майстор, поне за ЕС. Берлин отдава голямо значение на факта, че средствата от фонда за възстановяване на Европейския съюз ще се предоставят само когато се прилагат реформи - но самият той не може да отговори на това условие. Изглежда, че предполагаемият майстор хирург се оказва шарлатанин.
Що се отнася до европейската солидарност, Германия винаги е настоявала за два железни принципа. Първият е предоставената финансова помощ трябва да се влива в значими проекти. А вторият принцип гласи, че парите трябва да са достъпни само в замяна на изпълнени изисквания за реформа.
През май 2020 г. федералното правителство постави отново тези условия, когато беше създаден фондът за възстановяване на ЕС за борба с икономическите последици от пандемията. Но сега е ясно, че за недоволство на ЕК дори и федералното правителство не успява да изпълни своите собствени принципи.
Оказва се, че зад кулисите между Берлин и Брюксел има разногласия. Брюксел твърди, че Германия пропуска реални планове за реформи за следващите години. Така се оказва, че в Германия липсва точно онзи стремеж за реформи, който тя винаги изисква от други държави от ЕС, оплаква се ЕК. Ето защо от Брюксел очакват федералното правителство да подобри програмата си за реформи. В негов собствен интерес, но и в интерес на Европа.
„Германия е еталонът за реформи за всички останали страни. Надяваме се, че това е ясно за вас“, са заявили представителите на ЕС на висши германски служители на среща през миналата седмица. Ако Германия не успее да извърши реформи, няма да го направят и други държави от ЕС, гласи аргументът в Брюксел. Ето защо германската туткавост би имала дългосрочни последици за целия ЕС, коментира германският Handelsblatt.
Фактът, че ЕК обвинява Германия в липса на готовност за реформи, е бил внимателно отчетен в останалата част на Европа. Кулминацията на провала обаче е, че самата Германия беше обвързала плащането на парите от фонда за възстановяване на ЕС с условията за реформи.
Създаването на фонда за възстановяване по време на кризата беше историческа стъпка за ЕС. За първи път провинциите на Германия също трябва да получат безвъзмездни средства от общия фонд от 750 милиарда евро, които не трябва да изплащат. Германия има право на около 25 милиарда евро.
Препоръките на ЕК за Германия са строги. Брюксел счита, че има нужда от действия в областта на пенсионната политика. „Всеобхватни мерки за подобряване на пенсионната система все още предстоят“, гласят последните препоръки. Комисията също така се застъпва за премахване на разделянето на пенсиите, което обезкуражавало хората да работят повече часове", и разкриване на регулирани професии като занаятчии и архитекти.
Ако препоръките на ЕК се сравнят с плана за реформа, който Германия представи на Брюксел за изплащането на парите от фонда за възстановяване, едно нещо бързо става ясно: твърденията за реформа на ЕС и Берлин са съвсем различни, меко казано.
Германският план не съдържа нито една от мерките, изисквани от ЕС. Вместо това федералното правителство „продава за реформа“ намерението за намаление на данъка за електрически автомобили в размер на 295 млн. евро, „насърчаването на благоприятно за климата строителство с дървен материал“ в размер на 70 млн. евро или инвестиции в „общински лаборатории за енергиен обрат“ (б. ред. „енергийният обрат е понятие, с което се обозначава решението на Германия за пълен отказ от ядрената енергетика след аварията във Фукушима) в размер на 57 млн. евро. Въпреки че някои от проектите може да са разумни, в случая става дума за субсидиране, а не за структурна реформа.
След отказа на ЕК да одобри германските планове федералното правителство се стреми да успокои ситуацията с нова пътна карта за компенсиране на изоставането в публичните инвестиции. Ръководителят на икономическия институт Ifo Клеменс Фюст забива пръст още по-дълбоко в раната: „Дискусията за строителния фонд дава ясно да се разбере, че Германия все още не е модел за реформа“.


Почти 19 години работа за собствен дом: Къде в Европа жилищата са най-недостъпни?
Кои са най-опасните храни на крак през лятото
Стоянович: Храним се по начина, по който мислим - с отпадъци
Рекордните жеги в Европа водят до ръст на животозастрашаващите спешни случаи
Калфин: Бюджетът не носи изненади, плащаме цената на години безотговорно управление
Информация от анализатор е била пропусната при удара на САЩ по училище в Иран
Световното първенство и глобализацията печелят от играчите от диаспората
Екстремните жеги се превръщат в по-голяма заплаха за храните от войната
Си Дзинпин притиска Япония с ограничаване на износа на важни суровини
Европа избегна криза с авиационно гориво преди летния туристически сезон
Fiat 500 Coupe Zagato: Уникатът, който изпревари времето си
Toyota превръща „стария“ RAV4 в офроудър
Citroën превърна C3 Aircross в подводница на колела
Изненада: Ford оглави класация за качество
Китайските производители отнеха големия коз на японците
1430 за загинали, над 50 000 са в неизвестност след земетресенията във Венецуела
Димитър Манолов: Това е бюджет на инерцията
Николай Василев към властта: Некадърност, страх и мързел! Изхвърлете този бюджет
7 знака, че живеете в „тих развод“
Нощни акции срещу шума в София, ще проверяват обекти след 23:00 часа