Слабата опозиция увеличава шансовете на Макрон за преизбиране през 2022 г.

И все пак, дори на фона на тази зима на недоволство, няма и следа от някаква опозиция, която може да придобие сила.

Льо Пен се опитва да насочи всичко – от скептицизма заради ваксините до яростта срещу блокадите и затварянето, но не успява да разшири основната си подкрепа въпреки усилията ѝ да смекчи имиджа си, сочат социологическите данни. Тя побърза да се дистанцира от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, след като неговите поддръжници се развихриха пред Капитолия, но това не помага на партията ѝ, която още не може да се възстанови от предишното изборно поражение.

Социологическите проучвания, направени през януари, дават на Марин льо Пен слаба преднина пред Еманюел Макрон в първия кръг на гласуване, като тя се очаква да получи около 25% от гласовете спрямо 24% за него. При гласуване на балотаж преднината ѝ обаче се стопява и Макрон би получил 52% от гласовете. Нито едно проучване не показва вероятност тя да спечели балотаж срещу Макрон на президентския вот.

Никой друг не се приближава дори до нейните резултати. Най-добре поставеният сред консерваторите е Ксавие Бертран, бивш министър на здравеопазването, труда и социалните въпроси, е с около 16 процента подкрепа. Други десноцентристки политици като Валери Пекрес, президент на региона Ил дьо Франс, който включва Париж, са с още по-малко одобрение.

Отляво ветеранът антикапиталист евроскептик Жан-Люк Меленшон, който спечели почти 20% на предишните избори, казва, че планира да се кандидатира отново. Анкетите показват, че подкрепата за огнения оратор обаче намалява до около 10%. Неговото разделящо присъствие би спряло всеки шанс левицата да се обедини зад един кандидат на първия тур и следователно да стигне до балотажа. Едва ли обаче той ще отпадне от надпреварата, най-малко в полза на лявоцентристкия социалист, освен ако не се влоши здравето му.

Кметът на Париж Ан Идалго, социалистка, която управлява столицата в съюз със Зелените, получава под 10% в анкетите. Близък резултат постига и Яник Жадо, най-добре поставения кандидат на Зелените, който ръководеше успешната кампания на партията в Европейския парламент, но има ожесточени съперници сред по-малко прагматичните членове на партията.

Други възможни социалистически претенденти са бившият министър на правосъдието Кристиан Тубира и Арно Монтбур, бивш министър на протекционистиката, който замени политиката с пчеларска компания, след като беше уволнен заради вечното си несъгласие с бившия социалистически президент Франсоа Оланд. Самият Оланд изглежда доста невероятно да се върне към политиката.

Както обаче известният Харолд Уилсън казва, дори само седмица е много време за политиката, а 15 месеца си е цяла вечност.

Франция може да е наваксала забавянето на ваксинационната програма до пролетта на 2022 г. и да е победила коронавируса или пък още да се бори с него. Възможно е туристите да са се завърнали, а баровете и ресторантите да са пълни или икономиката да се е свила още повече. Избирателите могат да бъдат травмирани от други терористични атаки у дома или от жертви във военните операции в Сахел. Аргументите за мястото на исляма във Франция, както и законността и реда, със сигурност ще бъдат включени в кампанията.

Като се има предвид непостоянното национално настроение, популист извън политическия спектър може внезапно да обедини движение на недоволни. Една такава фигура е Дидие Раул, специалист по инфекциозни болести и местен герой в Марсилия, който отстоява мястото на хидроксихлороквина – откакто беше дискредитиран, в лечението на COVID-19. Той олицетворява провинциалния бунт срещу експертите.

Ако ситуацията беше наистина катастрофална, друга далечна възможност се крие в призива на десницата за връщане на бившия президент Никола Саркози. Предишният му опит да се завърне на политическата сцена обаче завърши с унижение.