Нужна е дългосрочна визия за устойчив растеж

Правителствата вземат заеми както никога досега, за да защитят икономиките си от пандемията, пише Лена Комилева за Bloomberg.

Като се има предвид колко евтино e да се прави това, благодарение на централните банки, поддържащи ниски и дори отрицателни лихвени проценти и масово изкупуващи облигации, няма никакъв проблем. Но дългът и дефицитите са напът да останат високи през следващите години. Това ще усложни способността на регулаторите да балансират растежа и дефицитите в бъдеще, повишавайки рисковете от цикъл връх-дъно, последван от години на строги икономии и стрес на пазара. Единственият начин да се осигури трайно възстановяване от пандемията и да се избегне финансов крах е да се възприеме дългосрочна визия за устойчив растеж. 

Миналата година глобалният БВП спадна с повече от 4%, в сравнение с понижение от 0,1% по време на световната финансова криза. Еврозоната претърпя безпрецедентен шок от минус 7% през 2020 г. при спад от 4,5% през 2009 г. Междувременно държавните заеми в развития свят скочиха с рекордните 60% през последната година - почти двойно повече от темпа, предхождащ кризата с държавните дългове преди десетилетие.

Финансираните от централните банки фискални мерки позволиха на страните да заздравят балансите на цели икономически сектори, от гостоприемството до авиацията и от домакинствата до местните управи. Резултатът е, че дългът както в еврозоната, така и в САЩ, сега надвишава размера на техните икономики.

Понастоящем това не е причина за притеснение на пазара, благодарение на извънредните мерки, предприети от Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка за усвояване на новите държавни емисии и запазване исторически ниска доходността на облигациите, а по този начин и цената на дълга като дял от БВП. Но въпросът е какво се случва с доверието на пазара и разходите по заемите в бъдеще?

Докато ефектите на Covid върху растежа обикновено се разглеждат като предимно циклични и преходни, ефектите върху дълга и бъдещите нужди от заеми са структурни и дългосрочни. От изходната позиция на рекордно високи обеми на заемите и рекордно ниски разходи по тях следва, че посоката както на цикличните, така и на структурните сили е към по-високи бъдещи разходи по заемите, когато пазарните равновесни ставки се коригират.

Това в действителност се случва. Само погледнете изправянето на кривите на доходността по ДЦК през изминалата година и скорошното покачване на доходността по облигациите изобщо, което настъпи въпреки непроменените основни лихви и при количествено облекчаване от централните банки, удължаващо матуритета на държавните дългове. Британският финансов министър Риши Сунак вече изрази загриженост относно по-високите разходи по заемите.

Пандемията влоши и хроничната фискална уязвимост. В еврозоната се очаква нуждата от държавно финансиране - сумата от фискалните дефицити и падежиращите дългове - да остане значителна през следващите две години, на ниво от близо 20% от БВП, и да остане по-висока от предкризисните нива и след това. Дори в случай на бързо възстановяване и непроменени лихвени проценти, съотношенията на дълга се очаква да продължат да се повишават до средата на това десетилетие и да останат доста над нивата отпреди Covid през 2030-те.