За пазарите кризите се раждат от страха от неконтролиран растеж на дълга.
Ролята на централните банки като регулатори на финансовия цикъл по време на пандемията остава критична и ще предотврати липсата на ликвидност на дълговите пазари в краткосрочен план. Но последните уверения на ЕЦБ, че тя ще се намеси, за да предотврати краткосрочно затягане на финансовите условия, не са нито ангажимент за таргетиране на по-ниска бъдеща доходност по облигациите, нито за закупуване на безкрайни количества държавен дълг през останалата част от десетилетието.
Това все още оставя пазарите да размишляват върху дългосрочното наследство на Covid чрез взаимната свързаност между дълга, възстановяването, инфлацията и фискалната спрямо паричната политика.
Това има особено значение в еврозоната, където след Covid фискалният стрес вече не е „периферен“ проблем: По-високият дълг остави три от четирите най-големи заемателки в блока - Франция, Италия и Испания - много по-уязвими към нарастване на разходите по заемите и нов шок за растежа. Без по-близък Европейски съюз тези стресове не са по възможностите на ЕЦБ за предотвратяване.
Нито пък Федералният резерв ще може да гарантира евтина цена на дълга, ако пазарите решат, че големият фискален дефицит на САЩ (двигателят на потребителските спестявания в размер на 1,5 трилиона долара) и рамката за "средната инфлация" на Фед ще успеят да вдъхнат инфлация на американския растеж. Може да се твърди, че пазарите нямат нужда от трайна волатилност на инфлацията, за да повишават разходите по заемите.
Подобно на ситуацията след световната финансова криза, Европа и САЩ са изправени пред нова ера на тревожен растеж на дълга и структурна неизправност. Правителствата сега трябва да планират как да се справят с двойното предизвикателство на устойчивостта при дълга и растежа след Covid-19.
Това първо означава поддържане на фискални жизнени линии, за да се избегнат по-дълбоки белези от Covid върху икономиката. Но то също така означава преход от еднократни програми, фокусирани върху засилване на търсенето, към таргетирани мерки от страна на предлагането, насочени върху възстановяването на растежа. Тези мерки трябва да включват стимулиране на дългосрочни бизнес инвестиции, квалифициране на работниците, възстановяване на вътрешните вериги за доставки и международните пазари, и развитие на зелени пазари, индустрии и работни места.
Повишаването на потенциала за растеж на нашите икономики е от решаващо значение за дългосрочната устойчивост на дълга, тъй като по-високият потенциален растеж ще осигури възстановяване с ниска инфлация, ще разшири подкрепата на централните банки за ниски разходи по заемите и ще намали бъдещите нужди от заеми. И трите лоста биха подпомогнали доверието на пазара във високата устойчивост на държавния дълг и трайният икономически отскок след Covid. Алтернативата би била нова финансова криза и загубено десетилетие за растежа.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Пелоси: Онези, които са знаели за влошеното здраве на Байдън, е трябвало да действат
Брад Пит призна: отново пие алкохол след години на трезвеност
Брад Пит искал да се самоубие
Новолунието в Лъв променя живота на част от зодиите
Епидемията от ебола в ДР Конго може да стане най-смъртоносната в историята