Да санкционираш Русия е по-лесно да се говори, отколкото да се направи

Все пак, санкциите, упражнявани от доминиращата световна финансова сила, дават известен резултат. САЩ могат, ако желаят, по същество да отсекат държави от глобалната финансова система или поне големи банки и образувания. Това може да плати някои дивиденти. О’Тул, който изигра ключова роля при изготвянето на санкции във връзка с нахлуването на Русия в Украйна, казва, че има доказателства, които предполагат, че заплахата от по-големи наказателни санкции е предотвратила по-тежки събития.

„Всичко това е като теория на игрите по същество. Имате заплаха и трябва да си изиграете картите по подходящ начин, за да получите отговора, който искате“, посочва той.

Изданието припомня и ситуацията от 1985 г., когато Маргарет Тачър гони 31 съветски граждани, считани за шпиони, от Великобритания. В отговор Русия изгони 25 британци. Медията сравнява това с дипломатическия конфликт между Русия и Чехия в момента, което повдига въпроса как да се отвърне на непоносима агресия така, че да не избухне нова война. На този въпрос западните държави трябва да намерят спешен отговор.

САЩ са изправени пред тази дилема от 2016 г., когато руската намеса в изборите в страната лъсна. Поне тогава Вашингтон не отговори, предвид че президентът Доналд Тръмп не беше нетърпелив да накаже Русия. Не е ясно и как точно либералната демокрация може да отмъсти за агресия в сивата зона, като убийства, намеса в избори и кибернахлувания.

САЩ биха могли да отговорят с насрещна хакерска атака, но как биха отмъстили за убийство с покушение в друга държава? Има и друго предизвикателство: Кога агресията в сивата зона е достатъчно сериозна, че целевата държава трябва да отговори, и кога трябва просто да приеме агресията като цената, която трябва да се плати за удобството на глобализирания свят?

Всъщност най-иновативното наказание досега идва от Великобритания - не при Тачър, а по времето на Тереза ​​Мей. В рамките на дни след покушението срещу Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия британското правителство свърза акта с руското правителство и събра международна коалиция, която колективно изгони 153 руски дипломати. Русия отмъсти, като изгони 189 чуждестранни дипломати.

Това обаче не е творческата част. Всъщност по-късно се оказа, че британците са направили много повече. „Изгонихме цялата руска разузнавателна мрежа във Великобритания“, казва впоследствие Марк Седуил, съветник по националната сигурност по време на атаката, пред лондонския „Таймс“. По думите му властите са предприели и други „дискретни мерки“, но не конкретизира никоя. „Няма да провеждаме незаконни операции, но има неща, които можем да направим. Има някои уязвимости, които можем да използваме и ние“, коментира той тогава. Уязвимостите включват „справяне с част от незаконните парични потоци от Русия, както и тайни мерки, които правителството до ден днешен не разкрива.

Като се има предвид незаконната финансова дейност, ендемична за авторитарните страни, справянето с незаконните парични потоци е обещаваща стратегия, когато става въпрос за работа с Русия, Китай и която и да е друга авторитарна държава. Изгонването на дипломати е не просто предсказуемо; страните също рискуват да останат без дипломати за експулсиране и техните собствени посолства също ще се изпразнят.