Ангела Меркел можеше да направи повече за страните от Западните Балкани

Меркел обаче е можела да направи повече. Тя не успя да убеди Сърбия да признае независимостта на Косово. Пет държави от ЕС по различни причини също отказват да признаят независимостта на младата страна.

В Белград Меркел отново каза на сръбския президент Александър Вучич, че въпросът за Косово ще трябва да бъде решен преди Сърбия да се присъедини към ЕС.

Според Джамбази Меркел би могла да бъде „по-упорита и напориста“ спрямо Сърбия и петте страни от ЕС, които отказват да признаят независимостта на Косово.

Стабилност преди всичко

Лука Щерич, изследовател в Белградския център за политика на сигурност, е съгласен, че Меркел би могла да направи повече. „Въпреки че очакванията от тази амбициозна дипломатическа инициатива [Берлинският процес] бяха големи, когато тя стартира през 2014 г., всяка следваща среща на върха привличаше все по-малко внимание както от регионалната, така и от европейската общественост“, казва той.

„За съжаление, Меркел ще бъде запомнена най-вече като защитник на хибридните режими в региона в името на стабилността. Тази политика си пролича и при посещението ѝ в Сърбия, където тя коментира, че настоящият режим в Белград е направил „големи стъпки“ в реформирането на страната“, допълва Щерич.

Зияд Бечирович от базирания в Любляна мозъчен тръст IFIMES също е критичен към скорошното посещение на Меркел в Сърбия и Албания.

„Тя позволи на България да блокира пътя на Северна Македония към ЕС. Нейното изявление, че страните от Западните Балкани имат да изминат дълъг път, отново е някакъв вид „насилие“ спрямо държавите в региона и тласък за европесимистите“, коментира той пред медията.

„Меркел можеше да направи повече, за да могат страните от Западните Балкани да станат членки на ЕС по време на нейния мандат. Тя обаче не го направи и с действията си само увеличи несигурността и насърчи разрушителните сили в региона“, смята той.

Дали ситуацията ще се промени, след като тя си отиде? Едва ли, казват анализаторите. Западните Балкани ще останат твърдо в сферата на интересите на Германия, но според Бечирович всеки нов канцлер ще има свои собствени нюанси и личен подход.

„Ако социалдемократите или Зелените поемат канцлерския пост, вероятно ще има повече критики за автократичната промяна на някои страни в региона, но цялостният ход на германската външна политика спрямо Сърбия и Западните Балкани е малко вероятно да се промени“, заключава Лука Щерич.