Фед трябва да осигури пари там, където те наистина са необходими

Федералният резерв на САЩ със сигурност е най-мощната и най-неразбраната институция в света, пише Рана Форухар за Financial Times. Той е създаден преди малко повече от 100 години с една конкретна задача - да гарантира, че страната има достатъчно пари, за да поддържа икономиката на пълния ѝ потенциал.

Но с времето той започна да подкрепя световната пазарна система и през последните години създаде балон във всичко, който сега, бавно, но сигурно, започва да се пука. В резултат на това Фед се опитва да поддържа невъзможен баланс между управлението на инфлацията, за която спомогна, и рецесията, която може да последва, докато се опитва да стабилизира цените.

Как стигнахме до този странен и неустойчив момент? Някои биха обвинили за това мащабната програма за количествено облекчаване, стартирала в отговор на финансовата криза от 2008 г., последвана от подпомагането на всички класове активи след пандемията.

Други биха казали, че проблемите са започнали след 70-те години на миналия век, когато краят на Бретънуудската система даде на централните банкери повече свобода да удължават икономическите цикли. Американски политици и от двете партии злоупотребиха с тази свобода, избягвайки трудните избори за политики и прехвърляйки икономическата топка в полето на Фед.

Лев Менънд, бивш старши съветник на заместник-министъра на финансите през 2015-2016 г. и доцент в Columbia Law School, се връща още по-назад, чак до 50-те години на миналия век. В онази епоха председател на Фед е бил Уилиъм МакЧесни Мартин.

Той скъсва с банковата система на Новия курс от 30-те години на миналия век и позволява на клона на Фед в Ню Йорк да започне да отпуска заеми на избрана група от небанкови брокер-дилъри, създавайки „репо” пазара (обезпечен с ДЦК – бел. прев.). Както Менънд посочва в новата си книга „Отвързаният Фед: Централно банкиране във време на криза“, това е било началото на опасен цикъл на отклонение от мисията.

Дори тогава Конгресът се оплаква, че действията на Фед са незаконни. Мартин отговоря, просто като ги моли да променят закона. Те не го правят, но сенчестото банкиране - под формата на всичко (от репо сделки и евродолари до търговски книжа и фондове на паричния пазар) - нарасна и Фед продължи да подкрепя всички тези субекти в сянка. Те от своя страна се увеличиха и бяха създадени нови видове сенчесто банкиране, допринасяйки за „финансиализацията“ на икономиката, която бе свързана с по-бавен растеж, по-високо неравенство и по-голяма финансова нестабилност.

Днешният Фед се надпреварва с инфлацията. Но както посочва Менънд, борбата с инфлацията дори не е била част от официалния мандат на централната банка до 1977 г. Докато бившият председател на Фед Пол Волкър трябваше да отнеме „купата с пунша“ (термин, въведен за първи път от Мартин) през 1981 г. чрез резки лихвени повишения, силата му по някакъв начин говореше за по-голяма слабост на Конгреса.