Фед трябва да действа сега, за да предотврати стагфлация

Ръстът на номиналното вътрешно търсене аритметично е сума на нарастването в търсенето на реални стоки и услуги и повишаването на цените им. Причинно-следствено, ако номиналното търсене се разраства много по-бързо, отколкото реалната продукция може да го следва, инфлацията е неизбежна. В случай на такава голяма икономика като американската скокът в номиналното търсене ще се отрази и на цените на доставките от чужбина. Фактът, че властите на други места са следвали подобни политики, ще подсили това. Да, предизвиканата от Covid рецесия създаде значителна слабост, но не до тази степен. Негативният шок в предлагането поради войната в Украйна влоши всичко това.

И все пак не можем да очакваме този бърз ръст на номиналното търсене да се забави до около 4 процента, което е съвместимо с потенциален икономически растеж и инфлация от по около 2 процента годишно. Ръстът на номиналното търсене е значително по-висок от лихвените проценти. Всъщност той не само е достигнал нива, невиждани от 70-те години, но и разликата между него и 10-годишния лихвен процент е значително по-голяма от тогава.

Защо хората, които виждат, че номиналните им доходи нарастват с такива темпове, да се страхуват да вземат сериозни заеми при ниски лихвени проценти, особено когато мнозина имат финансови баланси, заздравени от пандемичните помощи? Не е ли много по-вероятно кредитният растеж и съответно номиналното търсене да останат силни? Помислете за следното: дори ако годишният растеж на номиналното търсене падне до 6 процента, това би означавало 4 процента инфлация, а не 2 процента.

Комбинацията от фискална и монетарна политики, приложени през 2020 г. и 2021 г., запали инфлационен огън. Убеждението, че тези пламъци ще бъдат угасени чрез скромно повишение на лихвените проценти и без нарастване на безработицата е твърде оптимистично. Да предположим, че тази мрачна перспектива е коректна. Тогава инфлацията ще падне, но може би само до 4 процента. По-високата инфлация ще се превърне в новата нормалност. Тогава Фед ще трябва да действа отново или да се откаже от инфлационната си цел, дестабилизирайки очакванията и губейки доверие. Това би било стагфлационен цикъл – резултат от взаимодействието на шокове с грешки, допуснати от фискалните и монетарните власти.

Политическите последици са обезпокоителни, особено като се има предвид огромното свръхпредлагане на шантави популисти. Но политическите заключения също са ясни. Ако 70-те години ни научиха на нещо, то е, че моментът за задушаване на инфлационния подем е в самото му начало, когато очакванията все още са на страната на регулаторите. Фед трябва да повтори, че е решен да намали растежа на търсенето до нива, съответстващи на потенциалния растеж на САЩ и целта за инфлацията. Освен това не е достатъчно само да каже това. Той трябва и да го направи.