Ако приемем, че ограниченията, необходими за овладяването на омикрон варианта на Covid, се окажат както временни, така и лимитирани, тогава през 2022 г. редица централни банки от развития свят ще започнат процеса на нормализиране на лихвите. Въпросът е докъде могат да стигнат, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка на JPMorgan Asset Management.
Според пазарите на облигации отговорът е не много далеч. В момента пазарът очаква Федералният резерв на САЩ да повиши основната си лихва до само 1,6%. Това е много по-песимистично от прогнозата на самия Фед, който вижда дългосрочната си лихва на ниво от 2,5 процента.
Траекторията на лихвения процент на Английската централна банка (АЦБ) е още по-интересна. Очаква се нейната основна лихва да се повиши до 1% в началото на 2023 г., но до 2025 г. да спадне обратно до 0,7%. Почти не се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да върне лихвите по депозитите на банките на положителна територия.
Защо пазарът на облигации е толкова песимистичен по отношение на нивото, което могат да достигнат лихвените проценти?
Инвеститорите могат да посочат дълготрайни фактори с узряването на икономиките. Влошената демография и слабата производителност, които спъват растежа на предлагането, със сигурност оказват натиск за намаляване на лихвените проценти през последните десетилетия. Но тези дългосрочни тенденции не са се влошили след пандемията. Всъщност, възможно е технологичният напредък, предизвикан от пандемията, да е повишил производителността.
Следователно инвеститорите вероятно разчитат на циклични преценки. Подозирам, че опитът от миналия цикъл оцветява възприятията на инвеститорите за предстоящия цикъл на затягане на монетарната политика, като се има предвид ограниченото затягане на централните банки в развития свят, осъществено преди пандемията.
Но бих предупредила да не се използва миналият цикъл на затягане като модел за предстоящия по три причини.
Първо, лихвената чувствителност на сектора на домакинствата вероятно е намаляла. Това се дължи на комбинация от по-малко дълг и повече заеми при дългосрочни ниски фиксирани лихви. В САЩ дългът на домакинствата като процент от брутния вътрешен продукт е спаднал от 99% през 2007 г. на 79% днес. Бумът в рефинансирането на ипотечни кредити през последните две години доведе до това, че домакинствата си гарантираха 30-годишни фиксирани лихви от едва 2,7 на сто.


Разбиха поредната наркооранжерия край Варна (СНИМКИ)
Наградиха варненски ученици, осмелили се да се включат в предизвикателството „Да сърфираме безопасно и по правилата“
България е сред първите три държави в ЕС по чистота на водите за къпане
НСИ: Варна е сред областите с най-много лекари и зъболекари
Осмото издание на турнира „Стар Баскет къп“ отново събра млади баскетболни таланти
Световният търговски ред няма да бъде възстановен, но вече се заражда нов
Кой отказва кофеина
Естония ще предостави законни права, ЕГН на AI ботове
Ръководител на ЕС търси неформален канал за контакт с Путин и Москва
BMW оряза прогнозата си за маржа през 2026 г. до 1%, акциите се сринаха с 12%
Малък теч на антифриз може да причини много скъпа повреда
Прочут механик посочи най-добрата кола за покупка в момента
Джеръми Кларксън призна, че има рак
Ново проучване разбива мита за безопасните кръгови кръстовища
Тези популярни функции в колата могат да причинят катастрофа
Тикток звезда идва в Лозенец този уикенд
Парадоксът на Путин: Русия вече не е велика сила, а Украйна се издига в Европа
Вижте вижте тийзъра на "Шрек 5", в който участва и Зендея (ВИДЕО)
Подробности за "Калашниците": Единият бил натопен от проститутка, която обичал
Дженифър Лопес обсъди развода си с Бен Афлек
преди 4 години Как ще стане това обезценяване на дълга? Примерно ти си взел един милион долара кредит от американска банка. Инфлацията се покачва с 20%. Мислиш ли,че банката е толкова ***,че няма да увеличи дълга ти към нея с 20%,например? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години За да си обезценят дълговете за наша сметка .Дълговете се генерират в името на благоденствието на икономиките ,после тези дългове потъват в джобовете на политиците и корпорациите около тях ,и малка част биват абсорбирани в икономиката и водят до просперитет ,когато дълговете станат огромни ,защото алчността им е безгранична тогава предизвикват инфлация за да ги обезценят и по този начин,аз ,ти всички ги плащаме на наш гръб .Инфлацията не е в гранциите на нормалното,реалната е поне 20% . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Първо,инфлацията е в границите на нормалното. И второ,за какво им е да предизвикват изкуствено инфлация? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Централните банки могат да плашат само гаргите, че ще вдигат лихвите. Ако успеят поне за кратко да спрат да наливат пари ще е истински успех. Хората с капитал трябва да им е ясно, че печалбите ще спаднат драстично, просто не виждам какво ще надува повече пазара, но ще видим, вече централните банки се доказаха, че фантазията им е голяма в измислянето на нови и нови балони. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години В момента глобално е налице инфлация от т.нар."лош тип"-инфлация,която е изкуствена,и не е породена от естествени икономически процеси,като повече производителност,ръст в новите бизнеси и откриване на нови работни места .Хората трябва да си зададат следния важен въпрос-Защо,2020 година изключвайки на практика света от шалтера ,сривайки производствата ,и подкрепяйки икономиките с трилиони,никой от правителствата и банките не осъзна че така ще предизвика инфлация,енергийни шокове и т.н.Ако се змаислим малко по-детайло ,в момента ни се обяснява как инфлацията е била страничен продукт от Ковид пандемията ,но никой не разследва дали инфлацията не е била ТЪРСЕНА с Ковид затварянията .Колкото до лихвите и банките ,енергийната криза става все по-дълбока и няма консенсус,и тази инфлация ще взриви самите икономики ще докара вълна от фалити .Тогава кредиторите ,просто ще трябва да покрият високото ниво на риск с по-високи и агресивни лихви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар