Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Европа – нашето бъдеще и наша отговорност

Ще преодолее ли следващата Европейска комисия фазата на самодоволство и отказа от реформи и ще се съсредоточи ли върху темите на бъдещето?

Европа – нашето бъдеще и наша отговорност

Снимка: Pixabay

 Наскоро германският канцлер Ангела Меркел изказа в свое интервю едно забележително честно изречение: „Много хора се тревожат за Европа. Аз също". Канцлерът обясни своята загриженост с нарастващите геополитически предизвикателства, на които Европа не може да намери отговор.

Континентът е застрашен от изоставянето си на технологично и политическо ниво - в глобалната надпревара между САЩ и Китай. А освен това имаме да решаваме вечната тема Brexit и австрийската видео афера – теми, в които се очертават политически пропасти.

Още по темата

Диагнозата на канцлера е точна.  Изборите за Европейски парламент крият много голям залог. В основата му стои въпросът дали следващата Европейска комисия ще преодолее фазата на самодоволство и отказ от реформи и ще се съсредоточи върху темите на бъдещето. Европа не разполага с амбициозна програма, която да даде на гражданите чувството, че могат да се конкурират в глобализирания и все по-цифровизиран свят, пише главния редактор на германския Handelsblatt Свен Афхюпе в свой коментар.

Единственият начин да се сложи край на възхода на популистите в Европа е надеждна визия, а не митове и легенди.

Самокритичните лидери трябва да осъзнаят, че не са успели да вдъхновят хората за Европа и идеалите на свободното и отворено общество. Неуспехът на политиците в областта на климата, Brexit и прекомерните изисквания на бежанската криза са само някои от тези моменти, които задържаха хората далеч от европейския проект.

Европейските избори заплашват да станат тъжната кулминация на това разочарование. Предупрежденията, че това ще бъдат избори на плебисцита, са правилни. Последните проучвания показват големи загуби сред утвърдените партии и победи за популистите. По всяка вероятност за първи път двустранната коалиция на консерваторите и социалдемократите няма да има мнозинство в Европейския парламент.

Едно политическото земетресение е всичко друго, но не е желателно, но не трябва да се превръща в катастрофа. В най-добрия случай политическите лидери ще схванат въстанието на гражданите като зов за събуждане и за призив за прекратяване на отчаянието от миналото. Не е достатъчно държавите от ЕС да реагират само на новите глобални предизвикателства, те трябва да развиват собствената си идея за това как Европа трябва да придобие нови сили.

Реформатор, като президента на Франция Еманюел Макрон, сам по себе си не е достатъчен, за да прокара Европа напред. Голяма част от държавните и правителствени ръководители трябва да поемат по-голяма политическа отговорност за Европа. Защото Европа може да успее само ако е единна.

За да бъде просто възприемана, но и вземана на сериозно на световната сцена, Европа се нуждае от няколко реформи: първо, обща външна политика и политика на сигурност. Това е предпоставка за формулиране и налагане на геополитически интереси. В един свят, в който други страни се борят за своите интереси, без да се съобразяват с правилата, Европа трябва да говори в един глас за външната си политика и политиката на сигурността.

Трансатлантическият търговски спор, спорът относно санкциите на Иран или неотдавнашните сблъсъци с Русия или Китай показаха колко лесно е правителствата във Вашингтон, Пекин или Москва да разделят Европа. Фактът, че една европейска сърцевина като Италия е едностранчиво включена в китайския инвестиционен проект, отслабва Европа.

Също така е важно Европа да се обедини срещу американските наказателни мита.

Първата стъпка към геополитическо самоутвърждаване на Европа може да бъде премахването на принципа за единодушие по отношение на сигурността и външните работи.

Второ, следващата Европейска комисия следва да определи ясни цели, при които континентът иска да остане или да стане световен лидер. Например, при изкуствения интелект, роботиката, автономното шофиране, възобновяемите енергийни източници или в изследването на лекарства. Европа не трябва да се примирява с факта, че най-ценните компании в света са в САЩ и Китай. Тя трябва да има волята и желанието да играе своя собствена игра. Това не изисква активна индустриална политика, а политика за индустриите, която насърчава предимно научните изследвания и образованието.

Трето, необходим е широк инвестиционен бум. Парите трябва да се насочат предимно към цифрова инфраструктура и изкуствен интелект.

Четвърто, европейският вътрешен пазар трябва да бъде завършен. Въпреки че това е един от най-големите успехи, в много индустрии все още доминират националните правила. Причината за липсата на консолидация в банковия сектор например е една истинска мозайка от регулации.

Пето, трябва да се подобрят рамковите условия за основателите. При международните сравнения делът на стартъпи в Европа е твърде нисък, в Германия броят на стартиращите фирми дори намалява. Това е алармен сигнал, но политиците не реагират. Преди всичко рисков капитал липсва при фазата на растеж на младите компании.

Последствията са сериозни: за да се разширят, успешните европейски стартъпи все повече търсят финансови поддръжници в САЩ и Азия или стават публични в чужбина. Европа вече не може да настигне големите технологични компании като Amazon, Google или Apple, но трябва да създаде условия за това младите компании с иновативни бизнес модели да се развиват и извън Европа. Историите за успех на Wirecard, N26 или Auto1 не трябва да стават изключения, а норма.

И така - Европа е нашето бъдеще и нашата отговорност. Ако искаме бъдещите поколения  да се гордеят с европейския си дом, сега трябва да направим необходимите реформи. Още не е късно. Само с едно трябва да са наясно политическите лидери в Европа: останалият свят не ни чака.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (20)

   1| 2    
2
 
4
 
20
преди 3 седмици
Не „реформи”, а революционни по същината си изменения са нужни. Ненасилствени и не силови, а като рационалност, визия и последователност. Интересно ми е, баба Ангела, кога викА мигрантите, беше ли притеснена за Ервопа.
5
 
3
 
19
ivailojelyazkov до: Императорът
преди 3 седмици
Довиждане. В Нигерията със сняг- рассия
6
 
2
 
18
zelka007 до: arbeitmachtfrei
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
леле , сега ли го измисли или го копира :)))

лошо нема да понамалеем малко преди 100 години сме били 1,5млрд сега сме 7 :))) , кое е намаляло , къде е демографската криза ? ами никой като не ще да работи в селското стопанство пък искат да ядат що да нема автоматизация и роботи ? а ? гладен ли ще стоиш ? и ще пишеш по форумите ? ама на полето си требе работа :))) ... всеки иска GSM , иска да е последна мода и да е евтин ... ееее , кое е сбърканото на китайчето , че е постигнал ефективност ? да се върнем във средновековието а ? пак да ти напиша ти виждал ли си командна зала на химически реактор модерен ? а ? как ще управляваш реакция с 200 променливи величини в ракторна колна от 25 метра например ? без автоматизация и софтуер ? искам да го видя ...

че ако я нямаше автоматизацията още щеше да драпаш по стълбите до 4-5 етаж пеша - асансьора е точно такава автоматизация :))) . ако ги нямаше модерните земеделски машини и живновъдни комплекси кога някой дето драска като теб ще яде месо всеки ден а ? щеше да хапваш лук и клисав хляб всеки ден евентуално веднъж в деня по едно парченце вмирасано сирене и введнъж в годината на коледа сланина ... :))) ... едно време преди 100 години едно семейство е гледало 3-4 прасета най-много , сега едно семейство може да гледа по 5000 . да те питам щеше ли някой като теб да пише на компютър и да философства , ако я нямаше автоматизацията и модерното поточно производство на компютри , което свали дотолкова цената , че всеки може да има домашен компютър . преди има-няма 30 години един компютър струваше колкото апартамент в кремиковци :)))

ако я нямаше автоматизацията и модерното поточно производство кога някой като тебе философ ще може да кара модерен автомобил ? а ? едно време преди 100 години са се произвеждали за година 1000 автомобила от 5000 човека , а сега могат по 500.000 на година да правят . и всичко това благодарение на автоматизацията и роботите :))) . и всеки може да си купи автомобил :)))

работа в момента няма този който го мързи ... вервай ми . тези дето мрънкат и се оплакват не ми пука за тях . сериозно . като цяло не ми пука особено и за тези дето не са полезни с нищо на обществото и само консумират произведена стойност от други хора , която се преразпределя чрез данъци ... не мога да ги мисля всички , животът винаги е бил състезание . по-добрият винаги е взимал по-красивата жена , по-хубавата храна , по-доброто място за живеене . така е било , така е в момента , така и ще бъде .

и не знам какво не виждаш като иновации , на база последните 100 години само да погледнем , е такъв бум от изобретения и иновации , че свят може да ти се извие ... във всяка област което пипнеш ... дори и във фундаменталните науки :))) само погледни някой сайт за наука :)))
4
 
13
 
17
arbeitmachtfrei до: zelka007
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Аз какво съм написал? Капитализмът е двигател на технологиите, защото при него винаги сме в един race to the bottom, следователно винаги ще се търси опростяване и автоматизиране на производството или услугите на дадената компания. Чрез автоматизацията се постига свръх-ефективност, поради което на пазара няма място за много играчи и естествено възникват монополи. Именно тук е разковничето - достигнали сме етап на развитие, при който технологиите увеличават производителността твърде много, но един от двигателите на капитализма изостава, дори не се променя особено - хората. Защото в крайна сметка всяко производство, без значение дали е автоматизирано или не, създава нещо, което трябва да е нужно на някого. Ами ако не е нужно? Ако няма кой да купи или да използва нещо? Има ли значение, че дадена китайска фабрика напълно си е автоматизирала производството? Нали някой трябва да се нуждае от този продукт? В краткосрочен план постигат невероятен ръст на производителност и печалба, но това са просто едни цифрички. Финансовите модели са едни измислени конструкции, в чиито робове се превръщаме.
В дългосрочен план е хубаво да мислим дали не се нанасят щети върху обществото? Същото общество, което трябва да потребвя тези стоки и услуги и занапред. Проблемът при сегашната система е, че развиваме технологии, които изместват хората (полезността на повечето автоматизиращи техн. за обществото е силно съмнителна, дори на такива като "робо-хирурзите"), като в същото време лежим на мантри от типа "Не бъдете като Лудитите, ще се появят нови работни места". Само че реалността показва нещо друго. Упадакът на малките населени места е пряко свързан с механизацията, автоматизацията и глобализацията. Хората се струпват в големите градове, защото възможностите за живот и развитие пред тях просто изчезват. А в големите населени места работните места са от типа "пицаджия, юбер-таксиджия, разносвач на юбер-ийтс". Няма всички да станат хирурзи, актьори, или изследователни, но не защото нямат талант или нещо подобно, а защото просто не са необходими в такова голямо количество. За сметка на това хората винаги търсят хапване, транспорт, секс услуги и т.н. Но и тази икономика на услугите ще крепи положението до време, защото и тук автоматизираме. Тук дори не става въпрос само за работни места. Технологиите са основната причина за демографската криза. Набутани като сардинки в големите градове, хората просто не се възпроизвеждат вече. Заети са. Светът стана твърде комплексен, от човека се изисква твърде много, а в същото време той няма нито възможността, нито времето да е в непрекъснато състезание с машини, корпорации, и с другите хора. Именно тази несигурност и тези свръх-изисквания карат новите поколения да отлагат всичко значимо в човешкия живот - любовта, децата, семейството, дори домът е химера за мнозина. Аз лично очаквам още по-остър спад на раждаемостта в следващите десетилетия. Хората, които имат деца от по-младите кохорти ще се превърнат в малцинство. Като по правило това ще са хора от висшата класа, която е вероятно и да бъде генетично ъпгрейтната. Не смятам обаче, че дори и за самите тях пътят, по който вървим, ще е добър. Нужна ни е тотална промяна на модела и инвестиране в технологии, които реално подобряват човешкият живот. Последните години между другото има много малко смислени иновации, почти всичко е в автоматизация (тук включвам и софтуера, който например измества старите начини за пазаруване и т.н.) и доразвиване на стари технологии (като ел. мобилите или слънчевите панели, не са нещо ново).
12
 
9
 
16
zelka007 до: studioaa
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Няма нито една партия, която предлага България да напусне ес ...
-----------------------------
ами създай бре отворко , да ви видим колко ще се съберете под знамената и да се посмеем малко :)))

Още от Анализи
Класическата парична теория продължава да властва