Италиански компании настъпват в Германия

От години, когато става дума за Германия и Италия, особено в икономически контекст, наративът е константен, като по учебник. Германия се възприема като дисциплинирания двигател на Европа - индустрия, стабилни банки, ефективна инфраструктура, износ, а Италия като креативна, но крехка периферия с висок държавен дълг, политическа нестабилност, семеен бизнес, бавна държавна политика и бюрократични пречки.

Картината в момента обаче излиза извън рамките на този наратив, за което допринасят ходовете на UniCredit към Commerzbank, на Italo към  високоскоростните услуги в Германия, на италианския медиен холдинг Media for Europe (MFE) към ProSiebenSat.1, и на MSC Cruises към ключови терминали на пристанището в Хамбург, пишат италианските медии

Германия продължава да е индустриална сила  с производствени, технологични и финансови ресурси, които Италия няма, но новото е друго: германската система вече не изглежда непоклатима, отбелязва онлайн изданието Notizie Geopolitiche.  Германските компании  забавят темпа, инфраструктурата се пропуква, банките не успяват да се превърнат в истински европейски гиганти. Експортният модел, основан години наред на евтин руски газ, китайско търсене и индустриална дисциплина, вече не дава същите резултати.

В този вакуум се движат някои италиански компании - не като резултат от координирана национална стратегия, а по-скоро на добра стратегическа политика, тъй като те  разпознават слабостите на другите и ги превръщат във възможност.

UniCredit и Commerzbank

Преди 10 години идеята  италианска банка да се опитва да поеме контрола над германски финансов символ, основан през 1870 г, би изглеждала немислима, отбелязва френският вестник „Монд“. И все пак през последните месеци UniCredit води борба за влияние върху Commerzbank, която от своя страна се опитва да защити независимостта си с подкрепата на Берлин.

Казусът UniCredit-Commerzbank е наситен с най-голяма политическа символика. Банката никога не е просто банка -  тя е своеобразен символ на националната икономика. Затова все по-голямото участие на UniCredit не може да се смята за обикновена финансова операция. Главният изпълнителен директор на италианската банка Андреа Орчел е идентифицирал слабост в система, която проповядваше свободен пазар, но реагира нервно, когато италианска група започна да придобива все по-голям дял в германската финансова институция.

Тук противоречието е ясно: ЕС насърчава банково консолидиране и по-големи финансови институции, но когато консолидацията може да се случи под италианско лидерство, Берлин започва да се колебае и да защитава националните интереси. Европейският пазар е единен, докато не бъдат засегнати йерархиите, отбелязва италианското онлайн издание.

Германия дълго време поддържаше фрагментирана банкова система, свързана с региони и местни политически баланси. Това работеше при стабилна икономика и евтина енергия, но в нови условия фрагментацията се превръща в слабост. Германия не е създала доминираща европейска банка: Deutsche Bank преживя кризи, Commerzbank остана уязвима.

В същото време италианските банки бяха принудени да се преструктурират след кризата в еврозоната - да се консолидират, да намалят риска и да станат по-ефективни.