Германия разполага със златни резерви за 599 млрд. долара и не мисли да се възползва от тях

На около 10 м под улиците на Манхатън се намира трезор на Федералния резерв на Ню Йорк, в който се съхранява германско злато за около 220 млрд. долара. Може би е време Германия да продаде част от него, пише Bloomberg.

Провокативното предложение е заради скорошни призиви на опозиционни германски политици и бившия ръководител на звеното за проучвания на Бундесбанк Емануел Мьонх за преместване на резерва от 1236 т, съставен от почти 100 хил. кюлчета.

Това следва и действията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който подкопава независимостта на Федералния резерв и очевидно презира съюзниците си от НАТО.

Преместването на кюлчетата в Германия допълнително би обтегнало отношенията на Берлин и Вашингтон и би разстроило Тръмп, който изглежда много се интересува от златото. Умишлено или не, неговото хаотично поведение намалява интереса към долара и доведе до рязко повишаване на цените на благородните метали.

Това е от голяма полза за Бундесбанк, която контролира златните резерви на страната си – най-големите в света след американските. Те струват около 500 млрд. евро по текущи цени. Това се равнява на 18% от дълга на страната и представлява близо 19-кратно увеличение, откакто Германия прие еврото през 1999 г.

Стойността на златните резерви на Германия приближава 600 млрд. долара. Графика: Bloomberg

Германия приключи с извозването на 300 тона злато от Ню Йорк през 2017 г. след вътрешнополитически натиск за по-голяма прозрачност и по-строг контрол върху резервите си. Запасите ѝ там датират от следвоенната система Бретън Уудс, когато доларът беше обезпечен с жълтия метал. Ню Йорк е основен търговски център за злато, наред с Лондон.

Днес нито Бундесбанк, нито коалиционното правителство на Германия искат да преместват още злато. „Нямам съмнение, че нашето злато във Федералния резерв на Ню Йорк продължава да се съхранява сигурно“, коментира управителят на централната банка на Германия Йоахим Нагел наскоро. Това е изненадващо, като се има предвид пренебрежението на Тръмп към институционалните норми, но Берлин е заседнал „между златото и наковалнята“ по този въпрос.

Затова и продажбата на част от съкровището, за да се възползва Германия от покачващите се цени и бурното търсене може да е добро решение.

Германия притежава вторите най-големи златни резерви в света. Графика: Bloomberg

Това не е инвестиционен съвет, посочва се в анализа. Никой не знае дали цените на златото наближават пик, или ще продължат да се повишават. В днешно време има малко практически причини да се държи толкова много злато. Като член на еврозоната Германия вече няма собствена валута.

Националният резерв запазва огромно символично значение. Раздялата с него би била непопулярна мярка. „Постепенната продажба на част от златото на тези високи цени, за да се намалят федералните заеми, би имала идеален икономически смисъл“, коментира Холгер Шмидинг, главният икономист на Berenberg. Според него обаче това е политически опасно. „Германците обичат Бундесбанк такава, каквато е“, добавя той.

Многобройни институционални и правни пречки стоят на пътя на продажбата. Европейските договори с право защитават независимостта на националните централни банки – нещо, което беше видимо, докато Рим и Европейската централна банка (ЕЦБ) спореха за собствеността на италианското злато.

За Германия би било саморазрушително да понижи цената на златото, като продаде голямо количество. Инвеститорите биха могли да възприемат подобен ход като знак за икономическа слабост или парично финансиране на бюджета, в зависимост от това как са използвани приходите. Това би изисквало внимателна хореография.

Бундесбанк също би се противопоставила остро. Нагел заяви през 2024 г., че не е обмислял продажбата на злато нито за „наносекунда“ и е казвал подобно нещо наскоро. Централната банка на Германия е отказала коментар за Bloomberg.

Златото съставлява повече от 80% от официалните резервни активи на Германия, затова си струва да се помисли дали този запас може да бъде използван по-продуктивно. Дори от гледна точка на чисто управление на риска изглежда неразумно почти всички яйца на Бундесбанк да бъдат вложени в такъв волатилен актив. Въпреки че централната банка не е хедж фонд, обсебен от печалбата, това може да е добър момент за реализиране на печалби.

В обобщение, търсенето от централните банки допринася за рязкото покачване на цените на златото, заедно с трескавите спекулации и т. нар. търговия на обезценяването. Съседната на Германия Полша, която не е членка на еврозоната, също купува големи количества злато.

Все пак големите резерви на Германия датират от огромните ѝ излишъци по текущата сметка след Втората световна война. Освен скромните продажби за сечене на златни монети, запасите на Бундесбанк са на практика недокоснати. Около половината от тях са във Франкфурт, 12% са в Лондон, а останалото е в Ню Йорк, където не натрупва лихва.

Над една трета от златните резерви на Германия се държат в Ню Йорк. Графика: Bloomberg

Съпротивата на Бундесбанк срещу продажбата е основателна през последните десетилетия. Германия задържа златните си резерви дори в началото на века, когато другите европейски държави продаваха.

Известно е, че тогавашният финансов министър на Великобритания Гордън Браун е разрешил продажбата на около 400 тона злато между 1999 г. и 2002 г. Тогава средната цена на тройунция е 275 долара. Продажбата е донесла на Великобритания е донесла 3,5 млрд. долара, реинвестирани в лихвоносни валутни резерви. Днес същото злато струва около 70 млрд. долара.

Нарастващата стойност на златните резерви на Германия има предимство за Бундесбанк:  противотежест на изтощаването на финансите ѝ след неотдавнашния период на „количествено облекчаване“, при който институцията трябваше да купува много нискодоходни облигации по нареждане на ЕЦБ.

Поради несъответствие между придобитите активи и лихвите, които трябва да плаща по депозитите на кредитните институции, Бундесбанк отчете загуби от приблизително 20 млрд. евро през всяка от последните две години. Благодарение на масивната преоценка на златните ѝ активи нетната ѝ капиталова позиция се увеличава до над 250 млрд. евро при последното отчитане през февруари 2025 г.

Германските данъкоплатци не се възползват от това. Бундесбанк спря разпределението на печалба на правителството през 2020 г. и вероятно няма да прави никакви плащания още няколко години поради проблемите си с облигациите. За сравнение, между 2010 и 2019 г. федералното правителство е получило около 25 млрд. евро дивиденти от централната банка.

Парична инжекция от продажбите на злато на Бундесбанк би била много полезна. Германия е изправена пред огромни икономически, демографски и фискални предизвикателства. Канцлерът Фридрих Мерц отхвърля въвеждане на фискални ограничения и страната ще вземе назаем няколкостотин милиарда евро, за да финансира нова инфраструктура и превъоръжаване. Това значително ще увеличи националния дълг.

Въпреки че германските политици напоследък не коментират тази тема, през 90-те години на XX век и началото на XXI век редица от тях предполагаха, че Бундесбанк може да продаде злато, за да плаща щети от наводнения, създаде културна фондация или да подкрепи социалното осигуряване. Нищо от това не се случи.

Бундесбанк трябва да излезе със собствено предложение, както направи през 2004 г. Тогава нейният управител Ернст Велтеке предложи продажбата на до 600 тона, или повече от една шеста от резервите, за закупуване на лихвоносни активи и основаване на фондация за подкрепа на научните изследвания и образованието. Той се сблъска със значителен отпор и подаде оставка, но с друг мотив, преди предложението му да бъде обсъдено.

Две десетилетия по-късно идеята приходите от продажба на умерено количество злато да се използват в полза на бъдещите поколения, да се помогне за облекчаване на кризата с производителността и да се стимулира растежът изглежда привлекателна и си заслужава да ѝ се отдели поне една наносекунда размисъл.